По същото време Шандос срещнал Къртни Харт, влюбили се и решили да се установят да живеят в имението на родителите й. По една голяма случайност земите граничели с тези на баща му. Шандос решил да докаже на Флетчър, че може да се грижи за ранчото и да го управлява не по-лошо от него и без помощ. Успешно се развивала дейността и на банката в Уако, която Флетчър му бил подарил преди години, но Шандос не се докоснал въобще до парите. Искал да докаже себе си, искал сам да се издигне. Така Шандос и Флетчър, баща и син, никога не се сдобрили. Дори сега, когато Флетчър вече не беше между живите, Шандос продължаваше да се придържа към старите си привички. Може би един ден децата му щяха да обединят двете имения, което едва ли щеше да му хареса — по-скоро би изоставил ранчото „Бар М“, докато се самоунищожи, отколкото да се съгласи да го управлява!
Всичко това Кейси никога не би изрекла на глас — можеше да разсъждава часове наред, но не би наранила баща си, никога не беше го наранявала. Сега също беше замислена, затова не чу стъпките зад гърба си:
— Нали няма да се разплачеш, миличка?
Нямаше нужда да се обръща, за да отгатне кой стоеше зад гърба й.
Вероятно беше чул цялата разправия между нея и баща й, но най-издайнически беше разговорът за Соутуф и неговите задължения след смъртта на Флетчър. Само това да беше чул, щеше да е достатъчно, за да разпитва и да очаква отговор.
— Сълзите няма да помогнат! — отвърна тя с развълнуван глас.
— Според мен никога не са помагали, освен за да накарат мъжете да променят решенията си. Какво си намислила?
— Ще докажа на татко, че нямам нужда от съпруг, за да се справя с това, с което съм решила да се заема. Ще му покажа, че мога да работя с мъже, без да е вързан някой за полата ми.
— Не че никога няма да облечеш пола, но как ще го постигнеш? — попита той.
— Като се захвана с работа, която не е за жена — отвърна Кейси.
— Има работа, която е подходяща за жена, но има и такава, която не е.
— Имам предвид наистина неподходяща работа, дори опасна, толкова непосилен и изнурителен труд, с какъвто една жена никога не би се захванала. Нали момичето на Окли се грижеше за биковете им и живееше сама?
— Това, което съм чувал, е, че момичето на Окли било по-твърдо по характер, отколкото истинските мъже. Даже се обличала като мъж. А ти защо питаш? Нали няма да направиш такава глупост като нея!?
— За теб може и да е глупост, но за мене не. Трябва да направя нещо. И чудо да стане, татко няма да промени решението си — от малък е непреклонен и цялото семейство знае защо.
Соутуф въздъхна — винаги е бил сред най-добрите приятели на Флетчър и сега не можеше да не признае на Кейси, че това нейно решение не му харесва.
— Толкова по-зле — възропта тя. — Не ти искам разрешение. Не съм си и помислила, че ще ми помогнеш да докажа себе си, въпреки че татко е убеден, че ще се справя. Поне те накарах да се замислиш.
— Господи! Такъв внезапен изблик на чувства чак ме плаши, миличка.
Трета глава
В далечината се виждаше огън. Деймиан Рътлидж се надяваше да е лагерен огън. Ако имаше лагер, значи имаше и хора, а през последните два дни той не бе срещал жив човек. Беше съгласен да го приютят и в най-мизерното място, само и само да стигне по-бързо до града.
Беше се изгубил. Когато тръгна, го увериха, че Запада е вече цивилизован край. За него това означаваше, че има хора, къщи, а не безкрайна пустош. Разбира се, той и не очакваше градовете да приличат на онези, от които беше тръгнал. Колкото повече се отдалечаваше, толкова по-малки и по-безлюдни ставаха населените места. Докато пътуваше с влака от Ню Йорк до Канзас, се чувстваше добре, но след това дойдоха неприятностите.
Всичко започна от железниците. Влакът по железопътната линия „Канзас и Тексас“, или както я наричаха в Мисури „Кейти“4, не пътуваше тази седмица. На около петдесет ярда5 релсите бяха прекъснати и машината беше извън строя след инцидента, предизвикан от влаковия обир. Съобщението гласеше, че само част от линията е възстановена, но има удобна връзка в следващия град, ако се вземе дилижанс — така Деймиан щеше съвсем малко да се отклони от маршрута си. Никой не спомена обаче, че този път не е използван през последните пет години, което означаваше, че е запустял и изоставен. Може би точно заради това местните хора предпочетоха да изчакат линията да бъде ремонтирана, но Деймиан нямаше търпение да стигне колкото се може по-скоро. Голяма грешка от негова страна… Трябваше поне да разбере, че след като е единствен пътник, то сигурно има причина, поради която другите са решили да не се качват в разнебитения дилижанс. До останалите градове на Канзас също се стигаше с дилижанси, но оттам влакове не минаваха — нямаше прокарани железопътни линии. Затова там нападенията и обирите бяха често срещано явление. Деймиан научи всички тези подробности едва когато кочияшът спря, за да напои конете. Малко след това започнаха неприятностите.
4
„Кейти“ — образувано от английското произношение на първите букви на Kanzas и Texas — Б.пр