— От коя зодия сте?
— Де да знам. Жена ми твърдеше, че съм Козирог.
— Кога сте роден?
— Навръх Нова година, представете си. Малък новогодишен подарък за семейството. На нашето семейство му върви па новогодишни подаръци.
— Какво имате предвид? — любопитстваше Лиза.
— Нищо. Приказвам си.
— Потаен сте — установяваше тя. — Такава ви е зодията.
И за да бъде съвсем наясно, питаше:
— В кой час сте роден?
— Е, това не съм го запомнил. Толкова съм бързал да се явя на бял свят, че не съм обърнал внимание на часа.
— Всички сме така — въздъхва жената. — Бързаме, като че на този свят само нас чакат.
Подир което се сеща:
— Обаче майка ви сигурно е запомнила. Болките се помпят…
— Изпитала ли сте ги? — решавам и аз да бъда нетактичен.
— Може и да съм ги изпитала. Та какво казва майка ви?
— Не сме разговаряли по въпроса.
Тя обаче не мирясва:
— Знакът ви не е много блестящ.
— Отдавна съм го разбрал.
— Не ви липсва дълбочина… но сте амбициозен и склонен да мерите всичко според твърде висок идеал…
— Дотук допуснахте само три грешки… — установявам.
— Не сте особено самостоятелен… обаче сте самоуверен — продължава тя невъзмутимо.
— Станаха пет.
— Склонен сте към прекалена затвореност… Работлив сте…
— Мързелив съм.
— Остава да кажете, че не сте и затворен…
Не виждам защо трябва да отговарям.
— Може би не сте мързелив, а ви липсва амбиция — следва тя догадките си.
— Нали казахте, че съм амбициозен?
— Какво, като съм казала? В една зодия съществуват поне дванайсет разновидности. Чакайте да ви обясня…
— Оставете! — казвам. — По-добре да играем шах.
Защото на всичко отгоре тя играе шах. Играе го на най-посредствено ниво и все пак това не е толкова лошо, понеже й отнема възможността да ме тормози с въпросите си. Трябва някой ден да й обясня, че играта на въпроси е моя професия, а не нейна, особено що се отнася до шокиращите въпроси.
Бих могъл да й поставя няколко такива въпроса, че да й хвръкне шапката и да се откаже до края на живота си от тая игра на аз питам, ти отговаряш, но миналото й съвсем не ме интересува, а настоящето й го знам и единственото, което отчасти ме вълнува, е нейното бъдеще, и то главно по тоя пункт: кога най-после ще ме освободи от присъствието си.
Не че ми досажда прекалено. Една жена трябва да я пуснеш в леглото си, за да почне да ти досажда прекалено. Понякога мисълта, че като се прибереш, ще има с кого да вечеряш, дори ми е приятна. Обаче това е само понякога, в острата фаза на съклета, а иначе, ако е до женска компания, предпочитам оная мадама Скуката, понеже тя не задава въпроси. Една безплътна мадама наистина, но ако става дума за плът, телефонът па Беба ми е известен.
— Имам усещането, че сте преживели нещо… — подхвърля Лиза една вечер, докато пуши, кръстосала крака, и наблюдава как лениво нареждам фигурите на шаха.
Тя го има тоя навик да кръстосва безцеремонно бедра, сякаш държи непременно да ви покаже колко са импозантни, и в същото време го прави тъй, сякаш не си дава сметка какво върши, а в случай че си дава сметка, сякаш не разчита на особен успех. По последната точка всъщност жената има пълно право, особено що се отнася до мене. И все пак — невинна без-церемонност или добре изиграна невинност, при обичайния си скептицизъм бих се обзаложил на второто, ако изобщо бих взел да се обзалагам за неща, които слабо ме интересуват.
— Какво съм преживял? — измърморвам.
— Ами преживели сте нещо…
— Че кой не е преживявал.
— Искам да кажа, нещо тежко.
— Нали вече ви казах: разведох се.
— Това в наше време не е тежко преживяване.
— Вие сте арогантна — забелязвам безучастно.
— Говорете по български, ако искате да ви разбера.
Тя отлично ме разбира, но в момента туй не и отърва, а на всичко отгоре обича да кокетира с простотата си, без да прави винаги необходимата разлика между простота и простотия.
— Вие сте нахална — превеждам. — Непрестанно подпитвате за мене, вместо да говорите за себе си.
— За себе си не ми е интересно, достатъчно се познавам, за да ми е интересно — отвръща тя не без известна логика.
На такава постановка няма как да възразиш.
— И после, вие не се интересувате от мене. Показахте го още оная вечер… Боже, как ме засегнахте!… Аз се готвя да му разкрия душата си, а той вика: не ме интересува.
— Готвели сте се да лъжете.
— Е, този път прекалявате. Нямате никакво основание да ме подозирате в такова нещо.
Наредил съм акуратно всички фигури до последната пионка, което ми позволява да ги смета от дъската с небрежен жест. След което поглеждам бегло жената и запитвам: