Мъжът от Тенеси се облегна на стола си, като изкриви устни в язвителна усмивка.
— Знаете ли, джентълмени, ще ме уморите с дълбокомислените си названия. А последното си го бива; доста е злокобно и заплашително. Струва ми се, че си падате по такива неща. Продължавайте, полковник. Какво означава „Медуза“?
Манинг хвърли бърз поглед към Дейвид Абът, след което заговори:
— Беше секретно творение на концепцията „търси и унищожавай“, програмирана да функционира в тила на врага по време на Виетнамската война. В края на шейсетте и началото на седемдесетте бяха сформирани отряди от американци, французи, англичани, австралийци и местни доброволци, които да действат на териториите, окупирани от северовиетнамците. Целта им беше да унищожават комуникациите и складовете на врага, да откриват военнопленически лагери и не на последно място да убиват селски водачи, за които се знаеше, че сътрудничат с комунистите, както и вражески офицери, когато е възможно.
— Това беше „война в самата война“ — намеси се Ноултън. — За беда расовите и езиковите несходства правеха дейността много по опасна от, да речем, германското и холандското партизанско движение, или Френската съпротива през Втората световна война. Ето защо подборът на „рейнджърите“ не бе толкова стриктен, колкото би трябвало.
— Съществуваха десетки такива отряди — продължи полковникът. — Личният състав варираше от „ястреби“ от флотата, които познаваха крайбрежието като петте си пръста, до французи — собственици на плантации, чиято единствена надежда за репарации зависеше от американската победа. Имаше и скитници от Англия и Австралия, които бяха живели години в Индокитай, както и обучени американски военни и цивилни разузнавачи от кариерата. Също, и това беше неизбежно, имаше и значителен контингент закоравели криминални престъпници. Главно контрабандисти — хора, които се занимаваха с пренасяне на оръжие, наркотици, злато и диаманти из цялата акватория на Южнокитайско море. Бяха ходещи енциклопедии, що се отнасяше до нощно акостиране и маршрутите в джунглата. Значителна част от наетите бяха бегълци или невъзвращенци от Щатите, някои с много добро образование, всички отлични професионалисти. Имахме нужда от уменията им.
— Доста интересна сбирщина от доброволци — прекъсна го конгресменът. — „Ястреби“-подводничари и офицери от апарата; скитници, британци и австралийци, френски колонисти и взводове от крадци. Как, по дяволите, успяхте да ги накарате да работят заедно?
— С всеки според слабото му място — каза Жилет.
— С обещания — допълни полковникът. — С гаранции за повишение, звание, опрощение, огромни парични премии, и в отделни случаи, възможност за присвояване на фондове… от самата операция. Разбирате ли, те всичките трябваше да са малко откачени; това ни беше ясно. Обучавахме ги в пълна секретност, като използвахме шифри, методи за прехвърляне, проследяване, обкръжаване и убиване — дори работа с оръжия, за които Командването в Сайгон не знаеше още нищо. Както спомена Питър, рискът бе невероятен, ако заловяха някого, щяха неминуемо да го изтезават и екзекутират; цената бе висока и те я заплащаха. Повечето хора биха ги нарекли сбирщина от параноици, но те бяха гении, що се отнасяше до саботажите и атентатите. Особено атентатите.
— Каква беше цената?
— Операция „Медуза“ понесе над деветдесет процента човешки загуби. Но тези данни не са съвсем точни. Тук има една уловка — между тези, които не се завърнаха, имаше известен брой, които никога не са възнамерявали да се завърнат.
— От групата на крадците и бегълците ли?
— Да. Някои от тях откраднаха от „Медуза“ значителни парични суми. Според нас Каин е един от тях.
— Защо?
— Неговият modus operandi59. Използва шифри, капани и методи за убиване и прехвърляне, усвоени и усъвършенствани по време на обучението в „Медуза“.
— За бога — прекъсна го Уолтърс. — Тогава значи имате директен път към неговата самоличност. Не знам къде сте ги закопали — и съм дълбоко убеден, че не искате да ги правите публично достояние, но предполагам, че пазите някакви архиви.
— Това е така и ние извадихме от секретните архиви всичко, свързано със случая. Ето го — офицерът потупа плика пред себе си. — Прегледахме абсолютно всичко, разгледахме списъците едва ли не под микроскоп, вкарахме данните в компютър — направихме всичко, което ни дойде наум. Не мога да кажа, че сме по-далеч от там, откъдето започнахме.
— Това е невероятно — каза конгресменът. — Или е налице невероятна некомпетентност.
— Не е точно така — възпротиви се Манинг. — Погледнете този човек, погледнете с какво трябваше да работим. След войната Каин разпространи славата си над почти цялата Източна Азия чак до Токио на север и надолу към Филипините до Хонконг, Камбоджа, Лаос и Калкута. От две години и половина в азиатските ни централи и посолства започнаха да пристигат сведения. Съществувал наемен убиец; името му било Каин. Високопрофесионален и безмилостен. Тези сведения продължиха да се получават с обезпокояващо нарастваща честота. Изглеждаше, като че ли Каин е замесен във всяко засечено убийство. Източниците звъняха в посолствата посред нощ или спираха аташетата по улиците все със същата информация. Това е бил Каин, Каин бил онзи. Убийство в Токио; кола, вдигната във въздуха в Хонконг; конвой, охраняващ наркотици, причакан из засада в Триъгълника; банкер, застрелян в Калкута; атентат над посланик в Маулмейн, руски инженер или американски бизнесмен убити посред улица в Шанхай. Каин бе въздесъщ, десетки информатори във всички жизненоважни сектори на разузнаването шепнеха името му. Но все пак никой — нито един-единствен човек в цялата зона на Пасифика — не можа да ни го опише подробно. Откъде трябваше да започнем?