„Лудите полковници“ от Алжир или това, което бе останало от тях? Хора, ентусиазирани от спомени за една Франция, която вече не съществуваше, за един отминал свят, заменен от нов, който те намираха за слаб и некадърен. Такива хора биха могли да влязат в съюз с Карлос, та дори само заради тайната сила, която биха придобили по този начин. Внезапни удари. Мигновени атаки. Разчистване на сметки. Разпореждане с живота и смъртта като някога с помощта на сила, способна да послужи на каузи, които те не искаха да признаят за отмрели. Който е бил някога терорист, винаги си остава такъв. А убийството е туптящото сърце на терора.
Генералът повиши глас. Джейсън се опита през стъклото да чуе какво говори. Думите му станаха по-ясни.
— … нашето присъствие ще се почувства, целта ни бе разбрана. Ние сме заедно и сме непоклатими; ще бъдем чути! В името на всички, които паднаха — наши братя по униформа и оръжие — онези, които дадоха живота си за славата на Франция. Ще принудим нашата скъпа държава да си спомни и да остане силна в тяхно име, никога на колене пред никого! Тези, които ни се противопоставят, ще почувстват нашия гняв. В това също трябва да бъдем единни. Ще се молим на всемогъщия господ всички паднали преди нас да намерят покой за душите си, но ние още не можем… Господи, нека служим на нашата богиня. Нашата Франция.
Дочу се одобрително мърморене, старите воини продължиха да го следят с внимание. После се издигна нечий глас и изпя звучно пет думи, а на шестата се присъедини цялата група.
Allons enfants de la patrie!
Le jour de gloire est arrive…66
Борн се извърна отвратен от гледката и звуците в помещението. Погубени хора в името на славата; смъртта на падналите другари задължително изискваше още смърт. Изискваше и ако това означаваше съюз с Карлос, те щяха да го приемат.
Но кое го безпокоеше толкова? Защо внезапно го връхлетя чувство на гняв и болка? Каква бе причината за отвращението, което изпитваше с пълна сила? След това разбра. Мразеше хора като Андре Вилие, презираше събралите се в това помещение. Всички до един бяха старци, които водеха война и отнемаха живота на млади… и на съвсем млади хора.
Защо облаците се събираха в главата му? Защо беше тъй остра болката? Нямаше време за въпроси, а и нямаше сили да се занимава с тях. Трябваше да ги изхвърли от главата си и да се съсредоточи върху Андре Франсоа Вилие, военен и главнокомандващ, чиято кауза принадлежеше на вчерашния ден, но чийто съюз с един терорист причиняваше смърт днес.
Щеше да хване генерала. И да го прекърши. И да научи всичко, което онзи знаеше. А после сигурно щеше да го убие. Хора като Вилие ограбваха живота на младите и на съвсем младите. И не заслужаваха да живеят. Отново съм в моя лабиринт и стените са обковани с метални шипове. О, боже, боли.
Джейсън се прехвърли по парапета и се смъкна по водосточната тръба. Всеки мускул го болеше. Трябваше да изтрие и болката от съзнанието си. Трябваше да стигне до онзи пуст участък от пътя и да залови посредника на смъртта.
25.
Борн зачака в реното на двеста метра от изхода на ресторанта със запален мотор, готов да потегли веднага щом и генерал Вилие тръгне. Доста от останалите си бяха вече тръгнали — всеки в отделна кола. Конспираторите не афишираха събратята си, а тези старци бяха конспиратори в истинския смисъл на думата. Бяха изтъргували честта си, спечелена на бойното поле, за смъртоносната сигурност на оръжието на един терорист и неговата организация. Възрастта и пристрастията им бяха отнели смисъла на живота, така както и те бяха прекарали всичкото си време в това да ограбват живот… от млади и още по-млади хора.
Какво е това? Защо не ме оставя на мира? В мен има нещо ужасно, което се опитва да се изтръгне и да ме убие. През мен минават страх и чувство за вина… но не знам от какво и защо. И защо тези сбръчкани старци предизвикват такова чувство на страх и вина… и омраза?