— Това не е отговор.
— Не виждам причина да ти давам отговор.
Приближи се един келнер. Сен-Жак си поръча вино. Борн взе скоч, защото се нуждаеше от нещо по-силно. Огледа ресторанта, опитвайки се да се съсредоточи върху „всичко и нищо“ едновременно. Сюнгер. Но имаше само нищо. Никакви образи не изпълваха съзнанието му, никакви мисли не се промъкваха в отсъствието на мисли в главата му. Нищо.
И тогава видя лицето в другия край на помещението. Широкото лице, разположено на голяма глава над затлъстяло тяло, притиснато до стената в едно сепаре, до затворена врата. Дебелият мъж стоеше и наблюдаваше, застанал в сянка, като че се криеше. Неосветената част на сепарето изглеждаше като негово убежище. Очите му бяха приковани в Джейсън и издаваха едновременно страх и неверие. Борн не познаваше лицето, но то го познаваше. Мъжът прикри с пръсти сгърчената си уста и обърна поглед, оглеждайки вечерята на всички маси. След това предприе пътешествие през помещението, което, изглежда, беше доста мъчително за него. Запъти се към сепарето им.
— Един човек идва насам — каза Джейсън през пламъка на свещта. — Дебел и много уплашен. Не казвай нищо. Дръж си устата затворена независимо какво ще каже той. И не го поглеждай. Подпри си главата. Гледай към стената, а не към него.
Жената примигна, прекара дясната ръка през лицето си, пръстите й трепереха. Устните й зададоха въпрос, но не се чу звук. Джейсън отговори на неизказаното.
— За твое собствено добро — рече. — Няма смисъл после да те разпознае.
Дебелият приближи до ъгъла на сепарето. Борн духна свещта и масата се потопи в относителен мрак. Мъжът се втренчи в него и заговори ниско с напрегнат глас:
— Lieber Gott!19 Защо си дошъл? Какво съм направил, че ми причиняваш това?
— Храната тук ми харесва, нали знаеш.
— Ти никакви чувства ли нямаш? Имам семейство — жена, деца. Направих само това, което ми беше казано. Дадох ти плика. Не съм поглеждал вътре, нищо не знам!
— Но ти платиха, нали?
— Да, но не съм казал нищо. Не сме се срещали никога, не съм те описвал никога. С никого не съм говорил.
— Тогава защо се страхуваш? Аз съм просто един посетител, който се кани да си поръча вечеря.
— Моля те, махни се.
— Сега вече се ядосах. Ще е по-добре да ми кажеш защо.
Дебелият посегна съм лицето си, като пак изтри с пръсти потта около устните си. Обърна глава, погледна към вратата и отново се обърна към Борн.
— Може другите да са проговорили, може те да знаят кой си. На мен ми стигат неприятностите с полицията. Пристигнаха право при мен.
Сен-Жак загуби самообладание. Погледна към Джейсън и думите сами се отрониха от устата й.
— Полицията… Те са били полицаи.
Борн я изгледа заплашително и отново се обърна към дебелия мъж.
— Искаш да кажеш, че полицията ще причини нещо на жена ти и на децата ти?
— Не те — и ти много добре знаеш. Но техният интерес ще доведе другите при мен. При семейството ми. Колко хора те търсят, майн хер? И какви са? Мисля, че моят отговор не ти е необходим; те не се спират пред нищо, смъртта на съпруга или дете е нищо за тях. Моля те. Заклевам ти се в живота си. Нищо не съм казал. Махни се.
— Преувеличаваш. — Джейсън поднесе чашата към устните си с пренебрежителен израз.
— В името на господа, не го прави. — Мъжът залитна и се хвана за ръба на масата. — Ако искаш доказателство за мълчанието ми, ще ти го дам. Всичко се разчу от Вербрехевелт. Всеки, който има каквато и да е информация, може да се обади на номер в Цюрихската полиция, отделен специално за това. Информаторите се пазят в най-дълбока тайна. Във Вербрехевелт няма да лъжат. Наградите са огромни, полицията прехвърля фондове във всички държави чрез Интерпол. Предишните недоразумения се разглеждат в нова юридическа светлина.
Конспираторът замръзна неподвижно и отново избърса устата си. Дебелият му корем се тресеше над масата.
— Човек като мен трябва да се пази и от най-малкия досег с полицията. Въпреки всичко, нищо не съм направил. По отношение на това, което гарантира тайната ти, не съм направил абсолютно нищо.
— А някой друг? Кажи ми истината; знаеш, че има как да разбера дали лъжеш.
— Знаеше само Шернак. Той е единственият, с когото съм говорил, и признава, че те е виждал. Но ти го знаеш; пликът ми бе предаден от него. Той никога не би издрънкал.
— Къде е Шернак сега?
— Където си е винаги. В апартамента си на Льовенщрасе.
— Никога не съм ходил там. Кой номер?
— Никога не си ходил?… — Дебелият млъкна, устните му се събраха и в очите му се появи тревога. — Ти изпитваш ли ме?
— Отговаряй.
— Номер 37. Знаеш го толкова добре, колкото и аз.