— Да. Беше ранен.
— Колко сериозно?
— Достатъчно, за да се разконцентрира. Държеше някаква превръзка на главата си и на рамото му имаше кръв — по сакото му, искам да кажа. Кой е той?
— Имената нямат значение, той използва най-различни. Но както и сама сте се убедили, той е убиец. Брутален убиец и ние трябва да го открием, преди да е убил отново. Опитваме се да го хванем от много години насам. Много полицаи от различни държави. Сега ни се предоставя възможност, която никой от тях не е имал. Ние знаем, че е в Цюрих и че е ранен. Той няма да остане в този район, но колко далеч би могъл да отиде? Спомена ли как възнамерява да се измъкне от града?
— Канеше се да наеме кола. На мое име, доколкото разбрах. Той няма шофьорска книжка.
— Излъгал ви е. Пътува с всички видове фалшиви документи. Вие сте му служили само за заложница. А сега разкажете ми отначало всичко, което той ви каза. Къде ходихте, с кого се срещна, всичко, за което се сещате.
— Има един ресторант, „Драй Алпенхойзер“ и огромен дебел мъж, който беше уплашен до смърт… — Мари Сен-Жак прехвърли наум всичко, което си спомняше. И започна да говори. От време на време полицейският служител я прекъсваше и я питаше за някоя фраза или реакция, или някое внезапно решение на убиеца. Често сваляше очилата и ги избърсваше замислен, като ги държеше за рамките, сякаш това действие го успокояваше. Разпитът продължи около двайсет и пет минути. След това полицаят взе решение. И каза на шофьора:
— Drei Alpenhäuser. Schnell! — После се обърна към Мари Сен-Жак и обясни: — Ще действаме срещу този човек със собствените му думи. Неговата разконцентрираност е била съвсем преднамерена. Той знае много повече, отколкото е казал на масата.
— Разконцентрираност… — Тя изговори бавно думата, припомняйки си своя собствен повод да я употреби. — Щепдек… Щепдекщрасе. Напукани прозорци, стени.
— Какво?
— Приют на Щепдекщрасе. Точно така каза. Всичко стана много бързо, но той го каза. И точно преди да изскоча от колата, го каза отново. Щепдекщрасе.
Шофьорът заговори:
— Der alte Seitenviertel. Es gibt Steppedeckstraße!30
— Нищо не разбирам — изрече Мари Сен-Жак.
— Това е част на града, много стара — отговори полицаят. — По-рано там е имало стара тъкачна фабрика. Сега е нещо като приют за неудачници… и други. Gehen!31 — нареди той.
Потеглиха.
8.
Скърцане. Извън стаята. Кратко и отекващо като акорд. Ясен звук, заглъхващ с разстоянието. Борн отвори очи.
Стълбището. Стълбището в мръсния коридор вън. Някой се качваше по стълбите, но спря, притеснен от звуците, които изсъхналото и напукано дърво издаваше под тежестта му. Обикновен обитател на пансиона на Щепдекщрасе не би имал подобни притеснения.
Тишина.
Скърцане. Този път по-близо. Беше поел риска, явно времето имаше значение, а скоростта на придвижването щеше да бъде прикритие. Джейсън скочи от леглото, сграбчи пистолета до главата си и се хвърли към стената до вратата. Сниши се, заслушан в стъпките — един човек — бягащият беше пренебрегнал напълно шума и гледаше само да стигне целта си. Борн не хранеше съмнение какво беше това. Беше прав.
Вратата се отвори рязко; той я затръшна също толкова рязко, хвърли се върху дървената плоскост с цялата си тежест и приклещи нашественика към касата, притискайки стомаха, гърдите и ръката му в ръба на стената. Отпусна вратата и заби пръстите на десния си крак в гърлото отдолу, посегна и сграбчи с лявата си ръка русата коса, след което издърпа тялото вътре. Ръката на мъжа се отпусна безжизнено; пистолетът падна на пода — револвер с издължена цев и заглушител.
Джейсън затвори вратата и се ослуша за други звуци откъм стълбите. Нямаше. Погледна надолу към безчувствения мъж. Крадец? Убиец? Какъв беше този?
Полицай? Може би домакинът на приюта бе решил да припечели допълнително, като даде адреса на Щепдекщрасе на полицията? Борн обърна по гръб нашественика и извади портфейла му. Втората му природа го накара да отдели парите настрана, съзнавайки напълно, че това, което прави, е смешно; парите не бяха кой знае колко. Разгледа различните кредитни карти и шофьорската книжка; усмихна се, но усмивката му изчезна така, както се беше появила. Нямаше нищо весело; кредитните карти бяха на различни имена, а това на шофьорската книжка не съвпадаше с нито едно от тях. Човекът в безсъзнание не беше полицейски служител.
Беше професионалист, дошъл да убие един ранен човек на Щепдекщрасе. Някой го беше наел. Кой? Кой можеше да знае, че Борн е тук?