Жената? Беше ли споменал Щепдекщрасе при вида на редицата спретнати къщи, търсейки номер 37?… Не, не беше тя; дори той да бе споменал нещо, тя не би го разбрала. А дори да беше, сега в тази стая нямаше да има професионален убиец, а приютът щеше да е обграден от полицията.
В съзнанието му изникна образът на огромен дебел мъж, който се потеше над масата. Онзи мъж бе изтрил потта над разтворената си уста и бе казал нещо за смелостта на тревопасното, което е оцеляло. Беше ли това пример за техниката му на оцеляване? Знаеше ли той за Щепдекщрасе? Познаваше ли навиците на патрона си, чийто образ всяваше у него такъв ужас? Беше ли идвал преди в мръсния приют? За да предаде плик?
Джейсън притисна ръка до челото си и притвори очи. Защо не мога да си спомня? Ще се разсее ли някога тази мъгла? Кога ще се махне?
Не се разпъвай на кръст…
Борн отвори очи и прикова поглед в русия мъж. За момент едва не избухна в смях. Пред него лежеше изходната му виза от Цюрих и вместо да я види, той се самоизтезаваше и губеше време. Пъхна портфейла в джоба си, след което завлече безчувствената фигура до леглото и я положи отгоре.
Минута по-късно мъжът беше завързан към изтърбушения дюшек, с увит около лицето съдран чаршаф. Щеше да остане така в продължение на часове, а в това време за най-голяма радост на потния дебел мъж Джейсън щеше да е извън Цюрих.
Беше спал с дрехите. Нямаше какво да събира или взема, освен палтото си. Облече го и пристъпи, изпитвайки краката си. Бяха наред. В горещината на последните няколко минути почти забрави болката; тя все още беше тук, както и накуцването му, но и двете не бяха в състояние да го демобилизират. Рамото му беше зле. Обхващаше го бавна парализа; трябваше да се добере до лекар. Главата му… не искаше да мисли за нея.
Излезе в полутъмния коридор, затвори вратата и застана неподвижно, ослушвайки се. Някъде отгоре долетя смях; той долепи гръб до стената и вдигна пистолета. Смехът заглъхна; беше пиянски кикот — несвързан и безцелен.
Закуцука към стълбите, подпирайки се на парапета, и заслиза надолу. Беше настоял да получи стая най-високо, защото в съзнанието му инстинктивно се бе оформила фразата „високо място“. Защо се беше сетил за нея? Какво означаваше тя в момент, когато наемаше мръсна стая за една нощ? Убежище?
Стига!
Стигна до площадката на първия етаж, всяка негова стъпка се съпровождаше от стоновете на дървенията. Ако в този момент съдържателят излезеше от апартамента си, за да задоволи любопитството си, щеше да е последното нещо, което е задоволил в следващите няколко часа.
Шум. Скърцане. Мек плат, промъкващ се бързо покрай грапава повърхност. Дреха и дърво. Някой се беше скрил в уширението на коридора между края на едните стълби и началото на другите. Без да нарушава ритъма на походката си, Джейсън надникна в сянката; на дясната стена, точно както и на горния етаж, имаше три врати, вдадени навътре. Зад една от тях…
Приближи на крачка. Не беше първата; там нямаше никой. Не можеше и да е последната, там коридорът свършваше и нямаше място за отстъпление. Трябваше да е втората, да, втората врата. Оттам можеше да изтичаш наляво или надясно или да забиеш рамо в нищо неподозиращата жертва и да я блъснеш така, че тя да падне през парапета или по стълбите.
Борн сви надясно, прехвърли пистолета в лявата си ръка и бръкна в колана за другия със заглушителя. На половин метър от вратата насочи пистолета в лявата си ръка и изскочи срещу стената.
— Was?32 — Появи се ръка; Джейсън стреля в нея.
— Ааа! — фигурата се присви от болка и не успя да вдигне пистолета си. Борн стреля още веднъж и уцели мъжа в хълбока; онзи се свлече на пода и се сгърчи от болка и ужас. Джейсън пристъпи и коленичи, коляното му притисна гърдите на мъжа, пистолетът бе насочен в главата му. Заговори шепнешком.
— Там, вън, има ли още някой?
— Nein!33 — каза мъжът, превивайки се от болка. — Zwei34… само двама сме. Платиха ни.
— Кой?
— Знаеш.
— Един на име Карлос ли?
— Няма да ти отговоря. По-добре ме убий.
— Откъде разбрахте, че съм тук?
— Шернак.
— Той е мъртъв.
— Сега. Но вчера не беше. В Цюрих пристигна съобщение: бил си жив. Проверихме всички… навсякъде. Шернак знаеше.
Борн реши да блъфира.
— Лъжеш! — Притисна пистолета в гърлото на мъжа. — Никога не съм споменавал пред Шернак за Щепдекщрасе.
Мъжът отново се сгърчи и вратът му се изпъна.
— Може да не е било необходимо. Тази нацистка свиня има информатори навсякъде. Щепдекщрасе да не е нещо различно от останалите? Кой друг освен него би могъл да те опише?
— Онзи от „Драй Алпенхойзер“.