— Ти си абсолютен задник. — Джейсън възнамеряваше да каже само това. — Но и двамата са живи, ако това имаш предвид.
В полезрението му се появи още една фигура, изведена от сянката на сградата от нисък набит мъж: беше Мари Сен-Жак.
— Той е — изрече тихо, без да отклони погледа си.
— О, боже мой… — Борн тръсна глава — не вярваше на очите си. — Как стават тия работи, докторе? — попита я, повишавайки глас. — Да не би някой да е наблюдавал стаята ми в „Карийон“? Или… асансьора. Останалите да са били блокирани? Бяхте много убедителна. А аз си мислех, че наистина имате намерение да се блъснете в полицейската кола.
— Така както се развиха нещата, това не се оказа необходимо — отвърна тя. — Тези хора са от полицията.
Джейсън погледна убиеца пред себе си. Мъжът наместваше позлатените си очила.
— Моите почитания.
— Един от малкото ми таланти — отвърна убиецът. — Условията се оказаха доста подходящи. Ти си ги подготвил.
— Сега какво ще стане? Онзи вътре каза, че трябва да ме отведете някъде, а не да ме убиете.
— Забрави! Беше му наредено какво да ти каже. — Швейцарецът направи пауза и продължи: — Значи така изглеждаш. През последните две-три години всички се чудехме на какво приличаш. Изказваха се какви ли не предположения. И колко противоречиви бяха… Той е висок, нали знаете; не, среден е на ръст. Той е рус; не, косата му е тъмночерна. Много светлосини очи, разбира се; не, няма никакво съмнение, че е с кафяви очи. Чертите му са остри; не, най-обикновени, трудно е да го забележиш в тълпата. Но всичко това не беше обикновено, а крайно необикновено.
Чертите ти са били омекотени, характерът — прикрит. Ако смениш цвета на косата си, променяш цялото лице… Някои видове контактни лещи са предназначени да променят цвета на очите… С очила си съвсем различен. Визи, паспорти…. можеш да ги подменяш както пожелаеш.
Моделът беше налице. Всичко съвпадаше. Е, не всичко си имаше отговор, но това бе по-голямата част от истината, която желаеше да чуе.
— Искам да приключа с тази работа — заяви Мари Сен-Жак и пристъпи напред. — Ще подпиша каквото е нужно в кабинета ви, доколкото си представям. Но след това наистина трябва да се прибера в хотела. Мисля, че не е необходимо да ви обяснявам какво преживях тази нощ.
Швейцарецът я погледна през очилата си с позлатени рамки. Набитият мъж, извел я от сянката, я хвана за ръката. Тя се вгледа в двамата мъже, а след това отпусна поглед към ръката, която я държеше.
После към Борн. Дишането й секна. Ужасната истина постепенно я осени. Очите й се разшириха.
— Пуснете я — каза Джейсън. — И бездруго заминава за Канада. Едва ли ще я видите повече.
— Бъди разумен, Борн. Тя ни е видяла. И двамата сме професионалисти; има си правила. — Мъжът подбутна с пистолета си Джейсън под брадичката и дулото отново се притисна в гърлото му. Прокара лявата си ръка по дрехите на жертвата си, напипа пистолета в джоба и го извади. — Така си и мислех — каза и се обърна към набития мъж. — Вкарай я в другата кола. Лимат.
Борн се смрази. Мари Сен-Жак трябваше да бъде убита, а тялото й — хвърлено в река Лимат.
— Чакай малко! — Джейсън пристъпи напред; пистолетът се заби във врата му и го притисна обратно към калника на колата. — Не ставайте глупави! Тя работи за канадското правителство. Ще плъзнат навсякъде из Цюрих.
— Теб какво те засяга? Ти няма вече да си тук.
— Но това е просто глупаво! — изкрещя Борн. — Професионалисти сме, ако си спомняш.
— Започваш да ми досаждаш. — Убиецът се обърна към набития мъж. — Gehen! Schnell! Guisan Quai!35
— Разпискай се, глупачко! — изкрещя Джейсън. — Почвай да пищиш? Не спирай!
Тя се опита, но викът й секна от парализиращ удар в гърлото. Свлече се на тротоара и този, който трябваше да я убие, я повлече към малката черна кола без особени белези.
— Това беше глупаво от твоя страна. — Убиецът надникна иззад очилата си с позлатени рамки в лицето на Борн. — Само ускори неизбежното. Но, от друга страна, сега ще е по-просто. Мога да пусна един от хората си да се погрижи за ранените. Всичко е толкова военизирано, съвсем като на бойно поле. — Той се обърна към мъжа с фенера. — Сигнализирай на Йохан да влезе вътре. Ще се върнем да ги вземем.
Фенерчето присветна и загасна два пъти. Четвъртият, мъжът, който бе отворил вратата на малката кола, за да вкара вътре Мари, кимна. Захвърлиха Мари Сен-Жак на задната седалка и вратата се затръшна. Мъжът, когото нарекоха Йохан, се запъти към циментовото стълбище и кимна на екзекутора.