— Знам — Джейсън отпи от чашата си.
— Скъпи, на булевард Сен Жермен има много известна книжарница, съдържателят на която е особняк. Цял един етаж е натъпкан със стотици стари списания. Съдържателят е направил дори каталог и всяка тема е с отделен индекс. Също като в библиотека. Ще ми се да видя дали има индекс на името Карлос. Ще отидем ли?
Борн осъзна, че остра болка пронизва гърдите му. Нямаше нищо общо с раните му; бе страх. Мари забеляза това и някак го разбра; той го усещаше, но не го разбираше.
— И в Сорбоната има стари издания на вестници — каза той, поглеждайки я. — Едно от тях за малко да ме довърши. Докато не размислих.
— Една лъжа е излязла наяве. Това е важното.
— Но сега не търсим лъжа, нали?
— Не, търсим истината. Не се страхувай от нея, скъпи. Мен не ме е страх.
Джейсън се надигна.
— О’кей. Слагаме Сен Жермен в разписанието. Между другото, защо не се обадиш на онова момче от посолството? — Борн бръкна в джоба си и извади салфетката с телефонния номер. Беше добавил и номера на колата, спряла пред банката на Рю Мадлен. — Ето номера, който ми даде Д’Амакур, както и номера на онази кола. Виж какво може да направи онзи от посолството.
— Добре. — Мари взе салфетката и отиде до телефона. До него стоеше малък бележник; тя разлисти страниците му. — Ето го. Името му е Дьони Корбелие. Питър каза, че щял да му се обади днес по обяд, парижко време. И че мога да разчитам на услугите му. Бил толкова осведомен както никой друг в посолството.
— Питър го познава, нали? Не е просто име от някакъв списък.
— Съученици са от университета в Торонто. Нали мога да му се обадя оттук?
— Разбира се. Но не разкривай къде си.
— Ще му кажа същото като на Питър. — Мари вдигна слушалката. — Че се местя от хотел на хотел, но още не знам къде точно ще отседна. — Тя получи градска линия и набра телефона на канадското посолство на авеню Монтен. Петнайсет секунди по-късно вече говореше с Дьони Корбелие, аташе в посолството.
— Предполагам, Питър ти е казал, че може да ми е необходима известна помощ.
— Нещо повече — отговори Корбелие, — обясни ми, че си била в Цюрих. Не твърдя, че разбрах всичко, но схванах основната идея. Изглежда има страхотно раздвижване в света на големите финанси.
— Повече от обикновено. Лошото е, че никой не иска да каже кой го върши. Ето това е проблемът ми.
— С какво мога да ти помогна?
— Имам тук регистрационен номер на кола и телефон — и двата парижки. Телефонът не е регистриран; може да се окаже неудобно, ако се обадя.
— Дай ми ги.
Тя го направи.
— A Mari usque ad mare43 — каза Корбелие, рецитирайки националния девиз на страната им. — Имаме много приятели във всички възлови места. Често си правим взаимни услуги, обикновено в областта на наркотиците, но всички сме много оправни. Защо не обядваш с мен утре? Ще ти дам цялата информация, до която съм се добрал.
— По принцип нямам нищо против, но точно утре целия ден съм с един стар приятел. Някой друг път.
— Питър каза, че ще съм пълен идиот, ако не проявя настойчивост. Заяви, че си страхотна мадама.
— Той е сладур и ти също. Ще ти се обадя утре следобед.
— Добре. Отивам да видя какво мога да направя по твоя въпрос.
— Ще се чуем утре. И още веднъж много ти благодаря. — Мари затвори и погледна часовника си. — След три часа трябва да се обадя на Питър. Подсети ме.
— Наистина ли мислиш, че ще е разбрал нещо толкова скоро?
— Сигурна съм. Започнал е вчера вечерта и първо се е обадил във Вашингтон. Каза ми го току-що Корбелие — имаме източници на информация навсякъде и ние също ги информираме. Ти на мен тази информация, аз на теб — онази; едно име от ваша страна и едно от наша.
— Звучи почти като предателство.
— Точно обратното. Ние се занимаваме с пари, а не с балистични ракети. Пари, които изтичат насам-натам в противоречие на законите, които защитават интересите на всички ни. Освен ако не искаме арабските шейхове да се сдобият с Груман Еъркрафт. Чак тогава ще стане въпрос за балистични ракети… и то след като вече са напуснали стартовите си площадки.
— Предавам се.
— Първото нещо, което трябва да направим утре сутринта, е да се видим с човека на Д’Амакур. Напиши точно какво искаш да изтеглиш.
— Всичко.
— Всичко?
— Добре. Ако ти беше на мястото на директорите на „Тредстоун“, какво щеше да направиш, като научиш, че от сметката на корпорацията са изчезнали четири милиона швейцарски франка?
— Разбирам!
— Д’Амакур ми предложи да ги изискам в серия от чекове, платими на приносителя.
— Така ли ти каза? Чекове?
— Да. Нещо не е ли наред?
— Разбира се. Номерата на тези чекове могат да бъдат изпратени до всички банки. Ти трябва да отидеш в банката и да ги осребриш; всички плащания ще бъдат прекратени.