Борн сложи ръце на кръста, изду бузи и бавно изпусна дъх, докато очите му се местеха от един манекен на друг; имаше вид на човек, който се колебае какво решение да вземе. А в подобна ситуация потенциален клиент, който на всичко отгоре не гледа цените, се нуждае от помощта на най-компетентната личност в йерархията. Беше неотразим. Царствената жена докосна косата си и грациозно преодоля ложите на път към него. Паваната свърши, танцьорите се поклониха, готвейки се за гавота.
— Виждам, че ви привличат нашите най-добри модели, мосю — каза жената на английски. Предположението й явно се базираше на преценката на тренираното й око.
— Имам пълно доверие — отговори Джейсън. — Колекцията ви е много интересна, но човек трябва да се поразрови малко, нали?
— Вечната и неизбежна скала на ценностите, мосю. Все пак, всичките ни модели са изключителни.
— D’accord, Madame.44
— Ah, vous parlez français?45
— Un peu. Поносимо.
— Вие сте американец?
— Рядко съм там — отвърна Борн. — Казвате, че тези са шити за самите вас?
— О, да. Нашият моделиер е изключителен. Сигурна съм, че сте чували за него. Рьоне Бержерон.
Джейсън сбърчи вежди.
— Да, чувал съм. Доста уважаван, но никога не е правил голям удар, нали така?
— Ще го направи, мосю; това е неизбежно, репутацията му нараства с всеки изминал сезон. Преди няколко години работеше за „Сен Лоран“, а след това за „Живанши“. Казват, че вършил повече, отколкото само да изрязва кройки, ако разбирате какво имам предвид.
— Не е трудно да се схване.
— А сега тези лъвове се опитват да му създават проблеми! Това е непочтено! Само защото обожава жените; глези ги и не ги прави на малки момчета, vous comprenez?46
— Facilement.47
— Един ден, и то скоро, той ще се появи на световната сцена и те няма да могат да докоснат дори подгъвите на творенията му. Мислете за тези модели като за произведения на изгряващ творец, мосю.
— Много сте убедителна. Ще взема тези трите. Предполагам, че са дванайсети размер.
— Наистина са, мосю. Ако се наложи, ще ги дооформим, разбира се.
— Може и да не са съвсем по мярка, но съм сигурен, че и в Кап Фера има добри шивачи.
— Naturelemen48 — съгласи се бързо жената.
— А също… — Борн изчака и пак вдигна вежди. — Щом така и така сте тук, а и за да спестим време, бихте ли подбрали, ако обичате, няколко модела лично за мен. В различни десени и с различна кройка, но да си подхождат, разбирате ли?
— Да, мосю, напълно.
— Благодаря, много сте любезна. Полетът ми от Бахамските острови бе доста дълъг и съм много изтощен.
— Ще бъде ли мосю тогава така любезен да седне тук?
— Откровено казано, мосю не би отказал едно питие.
— Ще направим нещо, разбира се… Колкото до начина на плащане, мосю?…
— В брой, мадам — каза Джейсън, съзнавайки, че разплащането в суха пара ще допадне на шефката на „Ле Класик“. — Чековете и сметките са умряла работа, нали?
— Вие сте толкова мъдър, колкото и любезен. — Неизменната усмивка отново разчупи маската, но очите не вземаха участие в нея. — Колкото до питието, защо не отидем в офиса ми? Там е доста спокойно; можете да отдъхнете, докато ви донеса моделите да ги одобрите.
— Чудесно.
— Нещо за цените, мосю?
— Les meilleurs, madame.49
— Naturelemen. — Протегна се една тънка бяла ръка. — Аз съм Жаклин Лавие, организационен партньор на „Ле Класик“.
— Благодаря. — Борн пое протегнатата ръка, без да каже име в отговор. Това можеше да стане при по-интимни обстоятелства, говореше изражението му, но не сега. В настоящия момент парите бяха визитната му картичка. — В офиса ви? А моят е на няколко хиляди мили оттук.
— Оттук, мосю. — Усмивката се появи още веднъж, разчупвайки маската на лицето, подобно на разпукващ се лед. Мадам Лавие посочи стълбата. Светът на висшата мода продължаваше да се върти и орбитата му не се нарушаваше от провал или смърт на Ке дьо Рап.
Тази липса на реакция озадачаваше Джейсън и го безпокоеше. Беше убеден, че жената, която вървеше пред него, е същата, която препредаваше смъртоносните команди, завършили с пистолетен изстрел преди час и издавани от човек без лице, изискващ подчинение или смърт. Но на идеално сресаната й прическа нямаше и косъм, разместен от нервни пръсти, а бледността на изваяната й маска не беше резултат от страх. Въпреки това в „Ле Класик“ нямаше по-висшестоящ човек, никой друг не би могъл да разполага с персонален телефон в много частен офис. Част от уравнението липсваше… но друга се потвърди с обезпокояваща точност.