Инстинкт.
Борн понечи да отмести телефона. Той иззвъня, вибрирайки в ръката му. Резкият звук го стресна. Борн го върна на мястото му, отстъпи на крачка встрани и в същия момент през отворената врата от коридора връхлетя мъж по риза с къс ръкав. Мъжът спря, втренчен в Борн. В очите му имаше тревога, но погледът му беше уклончив. Телефонът иззвъня втори път. Мъжът отиде бързо до бюрото и вдигна слушалката.
— Ало? — Настъпи тишина, докато нахълталият слушаше с наведена глава, съсредоточавайки се върху това, което му говореха. Беше загорял мускулест мъж на неопределена възраст, тенът скриваше годините. Лицето му беше опънато, устните тънки, а късо подстриганата му коса — гъста, черна и добре сресана. Мускулите му играеха и изпъкваха, докато прехвърляше телефона от едната си ръка в другата и говореше с рязък тон.
— Pas ici maintenant. Je ne sais pas la réponse. Appelez encore.50
Той затвори и погледна към Джейсън.
— Ou est Jaqueline?51
— Малко по-бавно, ако обичате — каза Борн, изричайки на английски лъжата. — Френският ми е беден.
— Извинете — отвърна бронзовият мъж. — Търся мадам Лавие.
— Собственичката?
— Може и така да се каже. Къде е?
— Изпразва джоба ми. — Джейсън се усмихна и вдигна чашата към устните си.
— О? А кой сте вие, мосю?
— Вие кой сте?
Мъжът го погледна изучаващо.
— Рьоне Бержерон.
— О, боже! — възкликна Борн. — Ами че тя търси точно вас. Вие сте много добър моделиер, мосю Бержерон. Тя ми каза да гледам на работите ви като на творби на изгряващ творец. — Борн отново се усмихна. — Може да се окажете причината да позвъня на Бахамските острови за още пари.
— Много сте любезен, мосю. И извинявам се, че нахълтах по такъв безобразен начин.
— По-добре, че вие вдигнахте телефона, а не аз. Според Берлиц52 съм пълен провал.
— Купувачи, доставчици, всички крещят като ненормални. С кого, мосю, имам честта да разговарям?
— Бригс — каза Джейсън, без да проумява откъде му хрумна това име, изненадан, че се е появило в главата му толкова бързо и естествено. — Чарлз Бригс.
— Радвам се да се запозная с вас. — Бержерон протегна ръка; ръкостискането му беше силно. — Казахте, че Жаклин ме търси?
— Боя се, че причината съм аз.
— Ще я намеря. — Моделиерът напусна припряно.
Борн се приближи бързо до бюрото, без да изпуска от очи вратата, и с ръка върху телефона. Отмести го и откри цялото картонче. Имаше два телефонни номера, разпозна първия като цюрихски, вторият явно беше в Париж.
Инстинкт. Беше прав, че късчето прозрачна лепенка се оказа единственият знак, който му трябваше. Вгледа се в номерата, запомняйки ги, остави телефона на мястото му и отстъпи встрани.
Едва успя да се отдръпне от бюрото, когато мадам Лавие се върна в стаята с половин дузина дрехи, преметнати през ръка.
— Срещнах Рьоне на стълбата. Той одобри избора ми най-ентусиазирано. И ми съобщи, че името ви е Бригс, мосю.
— Щях сам да ви кажа — усмихна се в отговор Борн, като отчете нотката на недоволство в гласа на Лавие. — Но не си спомням да сте ме попитали.
— Няма значение, мосю. Ето, донесох ви няколко прекрасни неща. — Тя раздели дрехите и положи внимателно всяка на определен стол. — Искрено вярвам, че Рьоне ни е донесъл едни от най-хубавите си творения.
— Донесъл ли? — отговори Джейсън. — Значи той не работи тук?
— Просто се изразявам образно: ателието му е в дъното на коридора, но представлява нещо като олтар. Дори аз потръпвам, когато влизам там.
— Великолепни са — продължи Борн, спирайки се пред всяка дреха. — Не искам да я затрупвам от глава до пети, а просто да я залъжа — добави той, посочвайки три рокли. — Ще взема тези.
— Добър избор, мосю Бригс!
— Опаковайте ги с другите, ако обичате.
— Разбира се. Тя наистина е много щастлива лейди.
— Не е лоша за компания, но е дете. И то, страхувам се, покварено дете. Все пак дълго не съм бил при нея и не съм й обръщал много внимание, затова имам чувството, че ще трябва да умиротворявам обстановката. Това е една от причините да я пратя в Кап Фера. — Той се усмихна и извади портфейла Луи Вютон. — L’addition, s’il vous plaît!53
— Ще накарам едно от момичетата да експедира всичко. — Мадам Лавие натисна бутон на комуникативната уредба до телефона. Борн беше нащрек, готов да направи коментар за разговора с Бержерон, в случай че преместения апарат направи впечатление на жената.
— Envoyez Janine ici avec les vêtements sur comptoir cinq. Aussi les additions.54