— Не се доказа.
— Във вашите ръце. В нашите щеше да е съвсем различно.
— Възможно е. Признавам, че снехме от него наблюдението прекалено рано. Човешките възможности са ограничени. Кой от нас би продължил неопределено време едно непродуктивно проучване?
— Можехме да си го поделим, ако ни бяхте уведомили.
— И ние можехме да ви спестим времето за изграждане на Брюкселската версия, ако ни бяхте казали за нея.
— Откъде пристигна донесението? — попита Жилет, прекъсвайки ги нетърпеливо, с поглед вперен в Манинг.
— Беше анонимно.
— И вие се хванахте? — Птичето изражение на лицето на Жилет подчертаваше още повече учудването му.
— Това е една от причините да организираме ограничено разследване.
— Да, разбира се. Но имахте предвид, че никога не сте се задълбочавали в тази следа, нали?
— Напротив — реагира сприхаво полковникът.
— Вероятно с много по-малко ентусиазъм — продължи гневно Жилет. — Не ви ли хрумна, че някой там в Лангли или от Съвета би могъл да помогне или да попълни пропуските ви? Съгласен съм с Питър. Трябвало е да бъдем информирани.
— Имаше причина да не бъдете. — Манинг пое дълбоко въздух, в по-малко милитаристично обкръжение това би се приело като въздишка. — Информаторът ни заяви ясно, че ако въвлечем друг отдел, няма повече да се свърже с нас. Имахме всички основания да му вярваме, правили сме го и преди.
— Какво казахте? — Ноултън остави на масата страницата с обобщението и се втренчи в офицера от Пентагона.
— Това не е нищо ново, Питър. Всеки от нас създава собствени източници и съответно се грижи за тях.
— Знам. Затова и ние не ви казахме за Брюксел. И двамата ни информатори казаха да не забъркваме армията.
Тишина. Нарушена от чегъртащия глас на Алфред Жилет от Съвета за сигурност.
— Колко често е било това „правили сме го и преди“, полковник?
— Какво? — Манинг погледна към Жилет и видя, че Дейвид Абът наблюдава и двамата отблизо.
— Бих желал да знам колко пъти ви е било казвано да пазите източниците си за себе си. По отношение на Каин, естествено.
— Ограничен брой, предполагам.
— Предполагате?
— Повечето пъти.
— А ти, Питър? А Управлението?
— Ние бяхме жестоко ограничени по отношение на изискванията за неразпространяване на информацията.
— Какво, за бога, означава това? — Прекъсването дойде от онзи член на конференцията, от когото го очакваха най-малко — конгресменът от Комисията за наблюдение. — Не ме разбирайте погрешно, аз още не съм започнал. Просто искам да си изясня някои термини. — Той се обърна към заместник-директора на ЦРУ. — Какво казахте току-що, по дяволите? „Неразпространение“ на какво?
— Неразпространение на информацията, конгресмен Уолтърс. По отношение на досието на Каин. Рискувахме да загубим информатори, ако ги изложим на вниманието на другите разузнавателни единици. Уверявам ви, това е стандартна процедура.
— Звучи като изследване на теле в епруветка.
— С почти същите резултати — добави Жилет. — Никакви усилия за намаляване на напрежението. И обратно, никакво взаимодействие за отстраняване на неточностите.
— Фразите, които употребявате, са много изискани — каза Абът, на чието лице беше изписано подигравателно одобрение. — Но не съм сигурен, че ви разбирам.
— Бих казал, че е съвършено ясно — отговори мъжът от Съвета за национална сигурност, поглеждайки полковник Манинг и Питър Ноултън. — Двете най-активни разузнавателни единици в страната са били захранвани с информация за Каин — за последните три години — и не са обменили капка информация по този въпрос. Ние просто сме приемали въпросната информация като bona fide58 данни, трупахме я и я смятахме за достоверна.
— Добре, аз съм от дълго време в този бранш — може би прекалено дълго, признавам, но не чух нищо ново — каза Монаха. — Информаторите са недоверчиви, капризни и предпазливи хора, които ревностно защитават контактите си. Никой не се е захванал с този бизнес от човеколюбие, а за материални облаги или за да спаси кожата си.
— Боя се, че пренебрегвате мнението ми. — Жилет свали очилата си. — Както казах и преди, тревожи ме това, че много политически убийства напоследък се приписват на Каин — и на мен ми се струва, че на най-съвършения наемен убиец на нашето време — може би в цялата история — се отрежда една сравнително второстепенна роля. Мисля, че това е погрешно. Мисля, че Карлос е човекът, върху когото трябва да се съсредоточим. Какво става с Карлос?
— Ще оспоря заключението ти, Алфред — каза Монаха. — Времето на Карлос отмина, навлезе Каин. Старият ред се променя; във водите се е появила нова, и подозирам, далеч по-смъртоносна акула.