С няколко натискания на дистанционното продължи да прехвърля каналите. Нищо не грабваше вниманието й и тя облегна глава на възглавницата, и се опита да се отпусне. Да заспи.
Изведнъж звукът се чу отново. Врата, която се затръшна. Тя се изправи като свещ в леглото и се заслуша. Отначало се възцари тишина. После се чуха стъпките. Чуваха се все по-ясно. Да не би някой да идваше при нея? Тя затаи дъх. Кой можеше да бъде в такъв случай? Симон от бара? Не, никой от приятелите й нямаше да дойде тук, без първо да се обади. Рока може би? You wish.53 Бяха скъсали окончателно. Тя отхвърли последната възможна алтернатива. Само да не беше той.
Анхелика стана от леглото и се промъкна на пръсти до кафявата дървена врата. Сложи ухо на нея. Тишина. Стоя така, докато дишането й се успокои. Точно когато щеше да се отдалечи, цялата врата завибрира от силно тропане. Анхелика подскочи и се отдръпна няколко крачки. Стоеше колкото можеше по-неподвижно. За нищо на света нямаше да отвори вратата. А и нали я беше заключила?
Беше прекалено късно да провери. Ново почукване. Този път по-силно. Анхелика се втренчи в дръжката на вратата. Ако някой решеше да влезе, нямаше да може да му попречи. Тя се огледа, но не намери нищо, с което да я подпре. Дръжката изскърца и се наклони бавно. Анхелика преглътна. Затвори очи и мълчаливо се помоли дръжката пак да се вдигне, когато резето се запре. Но вместо това вратата изщрака и бавно се отвори. Тя веднага видя кой стои от другата страна. Беше прекалено късно.
Точно след шест минути Юхан Рока видя как Ялмар Албинсон влезе във вътрешния двор, като газеше в снега.
— Изглежда, че няма никого — каза той, когато Ялмар започна да се качва по стълбата. — Мислех да влезем и да потърсим доказателства. Налице са условия на неотложност.
Старият полицейски термин беше точно на място.
— Ако смяташ, че нашият извършител ще успее да дойде тук и да укрие доказателства, имаш подкрепата ми, разбира се — каза Ялмар и го погледна над рамките на очилата.
Рока хвана мобилния си телефон с дясната ръка и с бърз удар разби стъклото на вратата. Острите ръбове скъсаха ръкава на якето му, когато пъхна ръката си. С едно щракване завъртя резето и натисна дръжката.
Когато влязоха в коридора, ги лъхна хладен мирис на затворено. На пода беше постлана кафява пътека от изкуствен материал, а на стените имаше оранжеви тапети с медальони.
— Какво мислиш, че можем да намерим тук? — попита Ялмар.
— Мисля, че тук има много история — каза Рока кратко.
Те продължиха към вътрешността на апартамента, който очевидно беше необитаем. Хладилникът беше изключен, а вратата зееше.
В единствената спалня имаше оправено легло. На нощната масичка стоеше снимката на жена. Рока затвори очи и преглътна с усилие. Жената беше Кристина Кранс. Беше лято, а тя стоеше в някакъв двор. Зад нея се виждаше голяма дървена къща, оградена от широколистни дървета. Цветовете на снимката бяха избледнели, но въпреки това червената фасада и белите ъгли на къщата и зелената, рисувана с батик блуза, с която беше облечена Кристина, личаха. В ръцете си тя държеше момченце, което не изглеждаше много доволно, че го снимат. Тъмната му, къдрава коса стърчеше във всички посоки и беше изкривило устата си.
— Почти съм сигурен къде е направена тази снимка. — Рока вдигна рамката и я сложи внимателно на леглото. Вгледа се в нея. Парченцата от пъзела започнаха да се подреждат, докато тъгата се разливаше в гърдите му.
— „Грюнингсленгтан“? — попита Ялмар. — Това е онази традиционна хелсингландска къща, в която сега са обособени апартаменти, нали?
Рока кимна и остави снимката на нощната масичка.
— Хена сигурно не е можела да различи комуните като малка. Мисля, че е живяла в „Грюнингсленгтан“ и е била там, когато се е случило насилието над детето.
„Насилието над Петер“ — помисли той и усети парещите угризения.
Петер Кранс. Петер. Дядо Коледа. Тъмният тембър. Какво всъщност си преживял?
— Петер никога не ни канеше вкъщи, когато бяхме деца — изрече Рока. — Мисля, че се е срамувал от миналото си.
Обърна се към Ялмар. Колегата, който не беше от Худиксвал, не знаеше как жителите на града се отнасяха към обитателите на „Грюнингсленгтан“. Всички предразсъдъци и последиците от изолацията.