— А ти се водиш един от малкото в полицията, които имат книжка за всякакви категории превозни средства.
Пеле Алмен поклати глава.
Пътят беше съвсем пуст, докато минаваха покрай дървените къщи в пастелни цветове в квартал „Фискарстан“. Снегът беше натрупал преспи на покривите и дори на первазите. Заради пътната обстановка не можеха да се движат дори с позволените петдесет километра в час.
— Радвам се, че идваш с мен — каза Рока. — Искам да продължиш да работиш по разследването. Пет пари не давам, че си назначен в „Опазване на обществения ред“.
Алмен явно се колебаеше и се забави с отговора:
— Аз нямам нищо против. Но имай предвид, че това решение няма да се хареса на всички.
— Слушай, сериозно — каза Рока. Бенгтсон. Май е голяма скандалджийка, а?
— Има нещо вярно в думите ти — каза той и погледна през страничното стъкло. — Но малцина имат нейния опит.
Рока се намести на шофьорското място. Чистачките скърцаха монотонно и размазваха топящи се снежинки върху стъклото.
Бенгтсон сигурно щеше да прояви разбиране, помисли той. Алмен беше далеч по-квалифициран от полицаите в „Опазване на обществения ред“. Освен че беше работил няколко години в патрулна кола, беше натрупал опит и в няколко криминални отдела в Стокхолмска област. С оглед на минималните им ресурси беше идиотщина да го накарат пак да седне в патрулната кола, поне докато не постигнеха по-значителни резултати в разследването.
— Слушай, сигурно си им направил силно първо впечатление — каза Алмен, без да отмества поглед от пътя. — Няма лесно да те забравят.
Той се засмя.
— Мислиш ли, че прекалих? — Алмен изгледа Рока продължително. — Значи така мислиш. Но нали ме познаваш. Понякога ми се струва, че не мога да се стърпя. Думите напират да излязат.
— Подбирай момента — каза Алмен.
Рока неохотно се съгласи, но се зачуди дали си струва. Да трябва да си мери приказките само защото околните невинаги бяха готови за неговата спонтанност. Той помълча известно време и следеше с поглед къщите, покрай които минаваха. На повечето прозорци светеха свещниците за Адвент8, а в къщите жителите на Худиксвал продължаваха да празнуват Коледа.
— Как ти се струва тук всъщност? — попита той после.
— Не може да се сравнява със Стокхолм, естествено. Но на София не й харесваше там. Нямаше кой да ни помага с децата и не можехме да караме по този начин, така че какво друго ни оставаше?
— Тя как приема това, че ще работиш през коледните празници? — попита Рока.
Алмен погледна отново през страничното стъкло на колата.
— Разбира ме, но й е трудно да го приеме — отговори. — Махна се. Взе децата и замина при родителите си.
— Олеле! Значи в бъдеще трябва да се постараеш да си по-свободен.
— Нали? — Алмен се засмя саркастично. — Сякаш ще има някаква полза. Сякаш ще ни отпуснат необходимите служители, за да разкрием например това убийство. На Бъдни вечер в цялата област на работа бяхме, общо взето, само аз и Мария Нилсон. Схващаш ли? Мамка му. В сравнение с тук Стокхолмска област ми се струва като рая. Само идиоти могат да мислят, че можеш да заловиш убиец с двама дежурни полицаи.
От устата на Алмен хвърчеше слюнка и той нахлупи униформената си шапка на главата.
— Разбирам те. Но такова е положението. Ти си пристигнал първи на местопрестъплението и си много опитен. Какво предполагаш? — попита Рока.
Алмен помълча известно време. Размишляваше.
— Сандин не е убил жена си — каза и погледна уверено колегата си. — Но съм сигурен, че убийството на Хена е свързано по някакъв начин с него. Че е заплаха.
— Защо мислиш така?
— Чу ли за „Солентос“ — че са го потърсили в Худиксвал преди няколко години? Тези типове са били hangarounds9 на истинските членове и са получили задачата да покажат за какво ги бива.
„Солентос“. Рока потръпна. Споменаването на името го накара да се хване здраво за волана, за да може да се съсредоточи върху шофирането.
— Ехо, чуваш ли ме?
— Да, да — отговори Рока и се прокашля.
— Както и да е — каза Алмен. — Нямаше много доказателства. Но в участъка на Сити10 си имахме вземане-даване със „Солентос“ миналата година и те споменаха Сандин във връзка с някакъв скандал в гардеробната на стокхолмско заведение — ресторант, с който той бил свързан по някакъв начин. Не искам да кажа, че зад това стоят „Солентос“, но може би други имат сметки за разчистване с него. Човек с парите на Сандин винаги е в рисковата зона.
— За мен той си остава същият печен тип — каза Рока. — Спокоен и уверен. Героят. Не е толкова глупав да се забърка в такова нещо. Има прекалено много за губене.
8
Адвент е периодът, който започва четири недели преди Бъдни вечер и във всяка от тях се пали още една от свещите на празничния свещник, така че в последната неделя преди празника горят и четирите. — Б.пр.
9
Почитатели на престъпна рокерска организация като например „Хелс Ейнджълс“, които желаят да станат нейни членове. — Б.пр.