„По дяволите“ — помисли Рока.
Той застана в другия край на бара и изчака Виктор и другите да се присъединят към него. Разговорът между бармана и жената с роклята продължи и колкото и да се взираше, той не можеше да улови отново погледа й. Постоя известно време и се огледа. Обзе го нетърпение и затърси сред тълпата с надеждата да открие някой познат.
Беше малко след полунощ и от колоните ехтеше един от старите хитове на Ледин: „Чувствената Исабела“. На дансинга хората се движеха малко или много в такт с музиката и пригласяха на припева. Той вдиша дълбоко през носа си. Последния път, когато беше в това заведение, вътре беше позволено да се пуши. Струваше му се отдавна — и каквото и да казваха, забраната за пушене беше позволила да се усещат по-силно други, по-приятни или по-неприятни миризми. Имаше нужда от питие. Няколко души около бара опитваха да привлекат вниманието на бармана, но без успех.
— Тук и сега ли ще я яхнеш, или ще успееш да ми сипеш един джин-тоник преди това?
Рока се наведе напред и потупа бармана по рамото. Той се обърна бързо.
— Извинете, но всъщност разговарях с клиентка — каза ядосано.
— Ако отделяш толкова време за всички поръчки, няма да продадеш много — отбеляза Рока. — Дай ми направо два джин-тоника и донякъде ще компенсираш загубите. Джинът да е „Бомбай Сапфир“.
Жената с роклята продължаваше да стои до бара. Рока забеляза, че и тя е ядосана, защото ги беше прекъснал, но въпреки това устните й се извиха в лека, крива усмивка. Вдигна поглед към Рока и големите й, тъмни очи отново срещнаха неговите. От стомашно-чревния му тракт тръгна добре познат трепет, който си проправи път надолу по тялото му.
По дяволите отново.
— Така значи, тук се навърташ, дърто ченге такова?
Рока се сепна от внезапно потупване по гърба и в следващата секунда някой сграбчи дясната му ръка, изви я назад и я притисна към гърба. Той се обърна и бързо се измъкна от хватката. Зад него стоеше Урбан Енстрьом; в юношеските си години бяха играли в един и същи футболен отбор. Не бяха поддържали връзка оттогава, но доколкото Рока знаеше, Урбан Енстрьом беше продължил да живее в Худиксвал, въпреки че няколко пъти беше решавал да напусне града.
— Отдавна не сме се виждали. Как я караш?
Рока трябваше да положи усилие, за да говори учтиво. Не беше нужно да си припомня, че Урбан не му е любимец. В него имаше нещо фалшиво.
— След като си дългата ръка на закона, имаш ли някаква inside information11 за жената на Сандин? — попита той.
— Едва ли знам повече от теб — Рока поклати глава.
— Явно е отказал на неподходящите хора и го е отнесла госпожата.
Урбан Енстрьом отвори широко очи и кимна многозначително, а после продължи:
— Красива съпруга, добре възпитани деца, куп пари. Тези неща винаги са трън в очите на някого. Съвсем различно е положението при нас, сигурно на никого няма да му докривее, че с теб печелим прекалено много, нали?
Урбан се засмя.
Рока изпита отвращение към злорадството в думите на Енстрьом. От неприятното усещане му се прииска да се поразмърда.
— Между другото, двамата с Пеле Алмен ли ще колите и бесите в града сега? — попита Енстрьом. — Стокхолмски полицаи, които се завръщат в малкия Худиксвал.
— Да, по-добре внимавай. — Рока се усмихна и като сви ръката си като пистолет, я насочи към Урбан.
— Сега трябва да потърся Виктор. Приятно ми беше да се видим.
Рока взе двете чаши с коктейлите и тръгна.
— Можем да излезем на по бира някой път, а? Може би ще искаш да дойдеш на конните надбягвания вдругиден?
— Мразя конни надбягвания — отговори Рока. — И не пия бира.
Енстрьом млъкна, а Рока се върна в просторното фоайе. Навсякъде беше пълно с хора. Опашка на гардероба, опашка и за тоалетните. Той се натъкна на Виктор и двамата слязоха заедно на долния етаж. В най-далечния край на заведението намериха няколко фотьойла и седнаха.
— Естествено, жената на Сандин е най-обсъжданата тема — каза Рока и се облегна бавно на облегалката на фотьойла.