— А ефектът на флунитразепама може да намалее след редовен прием в продължение на няколко седмици. Това се нарича развиване на толеранс — продължи Ялмар.
— Благодаря, Ялмар — рече Рока, — трябва да продължим с протокола от аутопсията. Съдържанието в кръвта на Хена отговаря на доза, която е минимум двайсет пъти по-висока от обичайно предписваната при проблеми със съня. Разбира се, не съм запознат кога точно си е лягала вечер, но кой ще иска да си легне точно когато ще идва Дядо Коледа?
Алмен погледна Рока сериозно.
— Честно казано, не мисля, че шегите са уместни точно в този момент — каза той.
Рока вдигна ръце в отбранителен жест.
— Както и да е. Но това не е всичко. Хена е имала силни кръвоизливи от половите органи и съдебният лекар е установил, че матката й е била уголемена. След анализ на кръвта се е оказало, че в кръвта на Хена е имало сравнително високо количество човешки гонадотропен хормон.
— Хормона на бременността?
Въпросът на Алмен беше по-скоро констатация.
— Точно така, Хена наскоро е била бременна и е пометнала или е направила аборт. Явно хормонът остава в организма няколко седмици след прекратяването на бременността.
— Интересно дали Монс е знаел — отбеляза пак Алмен.
— Добър въпрос — рече Рока. — Доброволно признавам, че това е напълно непозната територия за мен, по известни и обясними причини, но не трябва ли тя да се е обърнала към някакъв вид здравно заведение, без значение дали е пометнала, или е направила аборт?
Обсъждането на резултата от аутопсията беше прекъснато от силно почукване по вратата и в залата влезе рецепционистката Фатима Воа с пламнали бузи и силно задъхана.
— На телефон 114 14 се получи анонимен сигнал — започна тя. — Някой е видял Монс Сандин в черен лексус заедно с руса жена в деня преди Бъдни вечер. Изглеждало, че се карат и жената изскочила от колата, затръшнала вратата и избягала. Била е ръст далеч над средния и явно носела обувки с много високи токчета. Прецених, че сигналът е достоверен, но не знам дали може да представлява интерес за вас.
Фатима произнесе краткото си изказване на един дъх и неуверено огледа събралите се в конферентната зала.
Рока затвори лаптопа и се втренчи в нея. Първото, което му хрумна, беше, че свидетелят може да е видял Хена. Но нейният ръст не беше над средния, а и не беше точно руса. Разбира се, че не можеха да се доверят сляпо на един-единствен свидетел, но от казаното от Фатима описанието му се струваше правдоподобно.
— Представлява интерес, и още как — каза той. — Всичко, което би ни помогнало в разследването, е от значение.
— Аз… аз също имам нещо интересно.
Когато Яна се намеси в разговора, гласът й пресекна. В ръката си държеше найлонова торбичка. Парченце дърво.
— Какво е това?
Тя се прокашля.
— Нямам представа. Трябва да проверим за отпечатъци и да разберем какво дърво е. А и е продупчено.
Всичко в главата на Рока се завъртя. Той се опита да сглоби парченцата, но те сякаш бяха от съвсем различни пъзели.
Все пак на Евелина Улсдотер й беше приятно да усеща топлината от ръката на Юханес около кръста си, когато излязоха. Колкото и бурна да беше връзката им, той беше нейната най-голяма опора. Щеше да тръгне за „Арланда“12 още след обяда и мисълта за раздялата я натъжаваше. Вървяха към едно квартално заведение до „Лилиехолмскайен“. Едно последно хапване заедно, с малко смях и приятелски думи, беше точно това, от което се нуждаеха.
Осветлението в ресторанта беше приглушено и напълно подхождаше на тъмните мебели. Покрай стените имаше меки дивани с дамаска от червен плюш, а големите прозорци бяха оградени като в рамки от завеси от същия плат.
Те седнаха един срещу друг на една от масите до прозорците. Юханес се наведе напред и прибра кичур от светлата й коса зад ухото й, а после хвана ръцете й в своите, за да ги стопли.
— Ще видиш, че всичко ще се нареди — каза той и я погледна. — Когато се преместим в новия апартамент, ще можем да тръгнем на терапия за двойки, не мислиш ли?
Евелина преглътна.
— Да — отвърна тя и трябваше да положи усилия, за да звучи убедително. — Със сигурност си струва да опитаме.
Тя си наложи да се усмихне на Юханес. Предложението за терапията изникваше винаги, когато се караха, но така и не се беше осъществило. За нея това беше начин да прекратят конфликта и да продължат напред. Да си дадат малко почивка, преди да стане време да разрешат истинските проблеми. Въпросът беше дали истинските проблеми можеха да се решат.