— Дай ми една бира. Имам нужда от нея — въздъхна.
19 септември 2012 година
В храма на себеосъществяването — там щяхме да живеем.
Така предпочитам да наричам комуната.
Разбрах, че мотивът на майка ни беше да намери вътрешен мир и смисъла на живота, нейния смисъл. Ние нямахме друг избор, освен да отидем с нея.
Но в Дания ли щяхме да отидем този път? Или в Швеция? Северната или южната част? Нямахме представа, само тръгвахме с нея както винаги. После ставахме невидими. Невидими, докато възрастните търсеха себе си.
Не трябва да бъде така. Не и когато си на шест. Никога.
Но така беше. И това остави следи в мен.
Комуната беше творческа среда, вярно е. Но това беше и единственото й предимство. Защото ни позволяваха да виждаме онова, което не биваше, нямаше цензура. Позволяваха ни да виждаме всичко. Най-лошото беше, когато възрастните се променяха и приемаха образа на дрогата.
Имахме късмет, че ние тримата бяхме заедно в онзи период. Ти и аз, скъпи братко, и нашият приятел. Бяхме силни заедно. Нещо като любов. В добро и в зло. Без вас аз дори нямаше да бъда тук.
Юхан Рока смъкна краката си от бюрото и се завъртя на работния стол. Сложи ръка на врата си и го стисна в опит да го масажира. През последните няколко денонощия не беше намерил време за друго освен за работа и се чувстваше уморен. А с такова нетърпение беше очаквал срещата с всички стари приятели от Худиксвал. Нуждаеше се от нея, за да се зареди с енергия. Сега разследването изпиваше силите му и беше стресиран, защото бяха принудени да работят по няколко успоредни линии едновременно.
Изневярата на Хена имаше ли нещо общо с убийството? Та нали Монс Сандин твърдеше, че не е възможно да е забременяла от него.
Парченцето дърво имаше ли някакво значение за разследването? Отдавна ли се намираше в двора на Монс?
Кой се криеше зад непознатите телефонни номера?
Какво знаеха децата?
Какво беше накарало Хена да се натъпче с рохипнол?
Рока се почеса по темето.
— Как върви?
Вратата се отвори и в стаята влезе Пер Видар Самели. Звънкият норландски диалект на прокурора отекна в ушите му и Юхан Рока се обърна.
— Като по вода — каза той, но сам чу колко неубедително прозвучаха думите му.
Пер Видар Самели седна и поглади с ръце лъскавия плот на бюрото. Погледа втренчено Рока известно време, а после чертите на лицето му се смекчиха.
— Кажи честно. Как върви?
Рока навлажни устни и се прокашля.
— Опитвам се да обобщя положението — каза.
— До какъв извод стигаш?
— Трябва да продължим да разпитваме съседите в Сколбу. Все някой трябва да е видял или чул нещо. А Хена най-вероятно е посетила някоя клиника и трябва да я открием. Освен това…
Рока срещна погледа на Самели.
— Освен това не искам да пренебрегна подозренията на Алмен. Че всъщност са търсели Монс Сандин. Че Хена е само началото…
— Засега само теорията на Алмен говори за това. — Самели свали очилата си.
— И чувството ми, че Сандин премълчава нещо — отбеляза Рока. Още чакаме колегите в Стокхолм да проучат връзките му със „Солентос“.
Самели се облегна на стола и скръсти ръце. Пое си дълбоко дъх.
— Можем да разпитаме най-близките му приятели, но мисля, че първо трябва да разполагаме с по-солидни доказателства — каза той.
Рока се изправи и отиде до прозореца. Помисли си, че има късмет да работи с прокурор, който никога не изглеждаше стресиран. Който винаги имаше време да го изслуша. Коренно различен от всички други костюмари, на които беше попадал през годините.
— Мисля, че някой трябва да замине за Флоренция — каза той. — Освен Монс Сандин и брата на Хена, изглежда, че всички, които са я познавали, са в Италия.
— Това е разход, който може да ти е трудно да оправдаеш — предупреди Самели. — Но, естествено, може да се окаже, че си заслужава, като се има предвид колко е спешно престъплението да бъде разкрито. Но кой ще замине?
— Аз сам ще замина — каза Рока.
— Трудно ще прокараме такова решение.
— Знам и искам да те помоля за една услуга. Разбирам, че Бенгтсон държи здраво на принципите си и искам да се обърна към правилния човек. Един от приятелите ми работи в Евроджъст14. Ако ти се заемеш с формалната страна и му предадеш поздрави от мен, ще получим одобрение за не повече от едно денонощие.
14
Евроджъст или Евроюст