Отговорът дойде само след пет минути. Той искаше да се видят същата вечер. В хотела. Защото тя желаеше да спазва известна дискретност, въпреки че рискът някой познат да се намира във Флоренция точно в този момент, беше малък. А ако Юханес противно на очакванията научеше какви ги върши тя, може би нямаше да бъде случайно.
Тя се гримира така, че да изглежда колкото може по-естествено. Процедура, която отнемаше минимум толкова време, колкото и гримът за празнични случаи. Не остави нищо на случайността и накрая беше доволна от резултата. След това развърза колана на хавлиения халат и остави дрехата да се свлече на пода. С едната си ръка смъкна бикините и се погали леко между краката. Острите косъмчета погъделичкаха върховете на пръстите й и тя извади самобръсначка от несесера. Прокара я внимателно по нежната кожа; трябваше да бъде съвсем гладка.
Оставеният на леглото телефон завибрира. Веднага разбра какво означава това. Той скоро щеше да бъде тук. Мануел Батиста.
Само след няколко минути щеше да стои на вратата. Тя усети гъделичкане в корема, а дланите й се навлажниха. Възбуждаше се от забраненото. С треперещи крака премина по тъмнокафявия паркет и отиде до вратата.
Добре познатите почуквания — два силни удара, последвани от един по-слаб — я накараха да подскочи както обикновено. Тя продължи да убеждава себе си, че го заслужава. Че се нуждае от това, което щеше да се случи всеки момент.
Отвори бавно вратата, а после двамата застанаха там напълно неподвижни, само за да се погледат.
„Ти си най-красивият човек, когото някога съм виждала“ — искаше да каже тя, но речниковият й запас на италиански не беше толкова богат. Тебеширенобялата усмивка между очертаните челюсти. Тъмната набола брада. Всяко от черните косъмчета се намираше точно на правилното място, въпреки че той се беше постарал да си направи небрежна прическа. „Искам те в мен“ — помисли тя и му се усмихна. Както последния път.
Той се засмя, пристъпи напред и я придърпа към себе си. Студените метални копчета на якето се притиснаха към голото й тяло. Хладината се стрелна надолу и се превърна в наситена с кръв топлина, която се разстла между краката й.
Позволено му беше да прави каквото иска с нея. Или поне така щеше да го накара да се чувства.
Тя отстъпи една крачка, за да може той да я огледа. Мануел Батиста се приближи пак и я побутна пред себе си към леглото. Натисна я лекичко и тя падна върху завивката, а той не закъсня да се присъедини към нея.
Както беше легнал, тялото му не се закриваше от дрехи и с единия си показалец тя го погали по гърдите, надолу по корема и по силните бедра. Знаеше, че е контузен и в момента не се състезава, но очевидно прекарваше много часове във фитнеса.
Кафявите му очи срещнаха нейните и погледът му се задържа там. Тя обожаваше този миг, когато затаяваше дъх и я заливаше усещането за неговото одобрение. Секундата преди чакането на онова, което се подразбираше, да завърши и лицата им да се срещнат, устните и езиците да се слеят. Тя не искаше този миг да свършва. Дрогата на одобрението. Толкова унищожителна, но и напълно неустоима.
За момент се почувства несигурна дали той наистина я желае. Една милисекунда на колебание. Погледът му беше въпросителен, но после той легна по гръб и я придърпа към себе си. Сякаш я убодоха хиляди иглички, когато кръвта я изпълни между краката и тя се почувства готова. Яхна го и капчиците влага, които се бяха стекли по кожата й, помогнаха на члена му да проникне лесно в нея. Към главата й се стрелна тръпка, която се разстла по лицето, а след това към гърлото и корема.
Той прокара бавно пръст по бузата й и надолу, задържа го върху втвърденото зърно, а после продължи по корема.
— Sei fantastica…15 — каза той бавно и тъмният му тембър я възбуди още повече.
Тя се усмихна вътрешно в опит да убеди себе си в нещо, което чисто логически вече знаеше: че той не можеше да й устои.
Тя разлюля ханша си, за да може той да влезе колкото е възможно по-навътре в нея. По вътрешните й мускули се разля нова тръпка, а той със стон потвърди, че тя прави точно това, което той обожава. Бавни движения, след това постепенно ускоряване, а после отново забавяне. Отново и отново.
Двамата намериха общ ритъм и тя затвори очи. Съсредоточи се върху случващото се в онази точка, в която ги свързваше голата, пулсираща топлина. Скоро щеше да я завладее добре познатото, усилващо се усещане и тя забави темпото. Щеше да му позволи да свърши пръв. Тялото му беше под нейно владение.
Тя спря за малко, а след това започна да се движи бавно наляво-надясно. Твърдият член искаше да проникне още по-надълбоко и тя се наслаждаваше дори само на стенанията на Мануел. Гледаше го мълчаливо и виждаше как ноздрите му потрепваха всеки път, когато си поемаше дъх.