„Още не“ — помисли тя.
— Non… non ce la faccio piu16 — го чу да казва. В гласа му имаше ясна молба и тя видя тревога в очите му. Но когато той опита да я подкани да побърза, тя остана неподвижна и му се усмихна предизвикателно. Изтъркаля се настрани, така че той излезе от нея, и разочарованието обзе погледа му.
„Трябва да те поема в устата си“ — помисли тя и приближи лице към врата му. Когато вдиша уханието му, опиянението се надигна в нея като мехурчета и с устни, които едва докосваха топлата му кожа, тя продължи надолу по гърдите и корема му. Сложи ръката си на твърдия му член, който беше влажен, след като беше проникнал в тялото й. Устата й слезе бавно върху него и отначало само устните й го докоснаха, след това тя прокара върха на езика си от основата нагоре и облиза гладката кожа и вените, които криволичеха по него. Когато засмука лъскавата главичка в устата си, усети собствения си солен вкус и това я разгорещи още повече. Хвана здраво члена и започна да движи ръката си нагоре-надолу. Напрегнатото тяло под нейното й се подчиняваше и моментът сигурно наближаваше вече, тя чуваше ритмичното пъхтене на Мануел. Оттам, за където той се беше запътил, нямаше връщане. Той се притисна колкото можеше по-навътре в устата й и започна да движи хълбоците си нагоре-надолу, за да я накара да смуче още по-бързо. Когато той изстена, тя се изправи светкавично и го възседна.
Твърдостта на члена му сякаш я изцеди и в следващата секунда всички мускули в тялото му се напрегнаха. Тя усети пулсиране вътре в тялото си, когато той я заля с еякулацията си, и самата тя също прекрачи границата. Оргазмът се разля по вътрешната страна на бедрата и между краката й като гореща и гъделичкаща вълна и тя го остави да завладее тялото й, да го дърпа и тресе, докато не утихна и последното потреперване.
Мануел погали бавно ръцете й и промърмори нещо на италиански. Тя нямаше сили да се опитва да го разбере, а легна върху него и изчака дишането й да се успокои. Общите им течности започнаха бавно да се процеждат от тялото й и след малко то беше напълно отпуснато. Евелина се сви до Мануел. Вдигна ръка, за да го погали по гърдите, но изведнъж топлината от тялото му й се стори чужда. Тя се отдръпна леко настрани и придърпа завивката върху себе си. От вкуса в устата, който преди малко я беше възбудил, сега й прилоша и тя преглътна с усилие.
Мануел вдигна глава и я погледна. Усмихна се и се наведе, за да я целуне по челото, но тя отвърна лице.
— Cosa с'è?17 — попита той учудено.
Евелина знаеше какво не е наред. Всичко беше приключило. Беше го накарала да направи каквото тя искаше и в същия миг той се превърна в непознат. Гол мъж с прекалено космати гърди и отпуснат, лепкав член. В гърдите й пропълзя тревога, която се разстла безмилостно по цялото й тяло. Сега тя искаше само той да се махне.
Проклетата дрога на одобрението.
Тя се надигна в леглото и спусна краката си на пода до якето на Мануел. Когато погледна надолу, видя, че нещо се подава от джоба. Бяла картонена кутийка. За миг се поколеба дали да не я вземе. Но ако Мануел разбереше, тя не знаеше как да обясни действията си. Щеше да се изправи, за да отиде в банята, когато любопитството надделя и тя побутна предпазливо якето с крака си. Кутийката се подаде още и тя се наведе над нея. Приличаше на опаковка на лекарство. Може би нещо, което той пиеше за контузията на коляното. Тя хвърли поглед към Мануел, който лежеше по гръб в леглото със затворени очи и с протегнати над главата ръце. Тя клекна, за да види по-добре. Върху бялата опаковка имаше яркозелена ивица. До нея с черни, ситни букви пишеше: Миоинозитол триспирофосфат. Евелина запомни името и с крака си бутна отново кутийката в джоба, а после се изправи и влезе в банята. Зад заключената врата извади телефона си и въведе текста.
Юхан Рока и Виктор Бергман седяха от дълго време до кухненската маса в дома на Рока и разговаряха. Бяха изпили и по няколко чаши вино. По една бутилка на човек, по-точно.
— Какво ще кажеш, да излезем ли да проверим какво е положението в „Госип“? Please — каза Рока и се изправи. Застана зад Виктор, сложи ръце на раменете му и го стисна няколко пъти, сякаш за да го подкани.
— Нямам никакво желание да излизам и тази вечер — каза Виктор и вдигна поглед към него. — Но ще го направя заради теб, защото знам, че от две седмици не си правил секс.