Нямаше колан, с който Анхелика да губи време, и с неочаквано опитни ръце тя разкопча копчетата, хвана панталоните и слиповете и ги дръпна надолу, а членът му изскочи.
— Макар че не знам… как ще стане тази работа?
За миг гласът й прозвуча наистина тревожно и той се усмихна вътрешно. Нямаше нищо против малко ласкателство. Но тревогата й изглежда се изпари доста бързо и тя сложи хладната си ръка върху члена му.
— Искам да ме чукаш. Още сега!
Той се изненада от заповедния й тон.
— Сигурна ли си? Къде да го направим?
— Ей там — каза тя и кимна към прозореца.
За първи път тази вечер Рока се поколеба. На голям прозорец, гледащ към „Хамнгатан“? Но се остави да бъде омагьосан от нейната властност и я последва. Повдигна я внимателно, за да седне на перваза. Когато панталоните му се свлякоха на пода, той хвана бедрата й и се приближи, застана между разтворените й бедра. Докосна предпазливо гладките й срамни устни.
— Искам те — изстена тя. — Какво чакаш?
— Само да знаеш, че играта може да загрубее — каза той. — Ще бъдеш заловена от полицията.
Анхелика изстена високо и хвана хълбоците му, като се опита да го придърпа към себе си. Той се съпротивляваше. Искаше да удължи удоволствието.
— Толкова съм влажна и готова за това — каза тя умоляващо.
— Първо трябва да те претърся. Ужасно съжалявам.
Той й се усмихна извинително, сложи ръка между бедрата й и забеляза, че влажността се е увеличила още повече. Пъхна два пръста в тесния отвор, плъзна ги по влажната мускулатура вътре в нея и закопня за момента, когато щеше да проникне с члена си. Пъхна и трети пръст и Анхелика изстена. Другата си ръка сви около гърдата й и последва заоблените очертания с върховете на пръстите си, докато накрая хвана твърдото зърно. Започна да го стиска все по-силно и тя отметна глава назад.
— Искам те, веднага! — извика тя.
Той нямаше да може да се владее още дълго. Никога не беше усещал члена си толкова твърд, затова го взе в ръка и плъзна главичката по лъскавата цепнатина, като в същото време се притисна напред. Тя беше много стегната и трябваше той да натисне по-силно, за да може да проникне.
— О… внимавай — изохка тя.
Той изчака, извади донякъде члена си. След това отново натисна и бавно се плъзна в нея. Движението му беше прекъснато от силно почукване и той спря. Не беше сигурен дали дойде от вратата, или от стената.
— Някой чука — прошепна и се опита да установи откъде идва звукът.
— Не е тук, продължавай!
Рока остана неподвижен за няколко секунди. Сигурно тя имаше право. Вероятно се чукаше някъде другаде. Той натисна, защото сега вече щеше да проникне.
— A… shit18… не става…
— Напротив, ще стане, вярвай ми.
Той хвана дупето й и я повдигна. Бавно я придърпа към себе си.
— Умирам! — извика тя, но обгърна кръста му с краката си и му помогна да вкара члена си до края, дълбоко, дълбоко навътре.
Рока стенеше, докато тя се плъзгаше нагоре-надолу по члена му. Не му оставаше много, за да свърши, и се опита да разгадае знаците на Анхелика. Мускулите в тялото й се напрягаха все повече, а дишането й се ускоряваше. Краката й се притискаха все по-силно около кръста му, тя полагаше усилия да го задържа колкото може по-надълбоко в себе си. После двамата свършиха — приятните спазми, които го притиснаха още повече, а в същото време тя изкрещя с цяло гърло.
Когато всичко отмина и тя най-накрая се отпусна, той я повдигна и отново я сложи да седне на перваза. Тя разтвори крака и той се наведе и прокара езика си по вътрешността на бедрото й и мократа й вулва. Започна да прави кръгове около клитора й с езика си, а когато го засмука, киселият вкус се разля в устата му и той за малко да свърши. Той се изправи и пъхна пак члена си в нея. Започна да се движи напред-назад, все по-бързо.
Беше толкова близо до границата и всички инстинкти му нареждаха да остане в топлото, меко местенце, което го обгръщаше. Но накрая беше принуден да се откъсне от нея и като хвана с ръка набъбналия си член, заля слабините й с избликналата бяла течност. Започна да диша тежко от възбуда и прокара ръка по черепа си. Анхелика се усмихна, когато сведе поглед към лежащия върху корема й член.
Рока постоя и погледа през прозореца, към „Хамнгатан“. Сега дишането му се беше поуспокоило и той хвана главата на Анхелика с две ръце, наведе се и я целуна по косата.
— Малка, малка Анхелика — каза.
27 декември 2012 година