— Така ли, не се ли е явила? — попита Сив учудено. — Какво всъщност се е случило на Хена?
— Била е открита мъртва — каза Алмен. — За съжаление не мога да ви дам повече подробности.
Акушерката го погледна. Червените рози на бузите й бяха избледнели.
— Значи мислиш да заминеш за Флоренция? — попита Ингрид Бенгтсон и изпусна една химикалка на пода. В ушите на Юхан Рока дрезгавият й глас се конкурираше с пищенето, което още не беше изчезнало след вечерта в „Госип“. Двамата седяха един срещу друг в една от конферентните зали, където скоро щеше да се проведе оперативка.
— След два часа ще взема Х200019 до „Арланда“ — каза Рока. — Ще пристигна точно навреме, за да хвана пряк полет до Пиза. Фатима Воа свърши отлична работа с всички резервации.
Ингрид Бенгтсон сложи длани на плота на бюрото и понечи да се изправи, но вместо това се прокашля и се облегна на стола.
— Нямаме практика да изпращаме хора на твоята длъжност — каза тя след малко.
— Лутаме се да намерим някоя следа — изрече Рока спокойно. — Всичко подсказва, че човекът, който е искал да убие Хена, е част от предишния й живот. Единственият в Швеция, който изглежда може да ни даде някаква следа, е един съпруг, който, ако питаш мен, изобщо не е познавал жена си. И преценявам, че аз съм най-подходящ да замина.
Бенгтсон го гледа известно време, преди да отговори:
— Дори да е така. Но откъде да вземем парите според теб? Не може ли да стане по телефона?
— Фатима Воа е адски добра в преговорите. Ще ни излезе евтино — каза Рока. Той потърка длани и се опита да звучи възможно най-убедително. Единствената свободна стая се беше оказала в един четиризвезден хотел, в самия център на Флоренция.
Бенгтсон въздъхна.
— Окей. Най-важното, разбира се, е да напреднем с разследването. И ако преценяваш, че е необходимо да заминеш за Флоренция, ще заминеш. Но тогава искам да видя резултати.
Рока си отдъхна.
— Освен това искам всичко да стане по правилата — продължи тя. — Първо трябва да бъде установен контакт с Италия чрез Евроджъст. Трябва да помоля Самели за помощ. Ще минат поне два-три дни, докато…
— Всичко е уредено — прекъсна я Рока. — Имаме одобрението на италианците. Ако си отвориш вътрешната поща, ще видиш.
— Не е възможно. Не… не става толкова бързо — каза тя.
— Става. Вярвай ми.
Бенгтсон се облегна на стола, скръстила ръце, и го изгледа продължително. Изминаха няколко секунди.
— Юхан, пил ли си? — попита тя.
— Вчера излязох и пийнах някоя и друга чаша, да. Извън работно време. Имаш ли възражения?
— Имаме хора, които могат да ти помогнат, ако имаш проблеми с алкохола, знаеш го.
Гневът закипя в него.
— Донеси дрегер, няма проблеми.
Бенгтсон усука един кичур от косата си между пръстите си.
— Само искам да знаеш, че имаме отлична програма, ако се нуждаеш от това.
Преди той да успее да отговори, вратата се отвори и на прага застана Пеле Алмен с ръце на кръста.
— Нали тук ще бъдем? — попита той.
Рока кимна и му благодари наум.
— Не можеш ли да почукаш, преди да влезеш? — изсъска Бенгтсон. — Наистина ли бяхме приключили? — попита тя и погледна към Рока, докато вдигаше химикалката от пода.
— И още как! — Той й се усмихна. — Алмен, какво излезе от посещението в женската консултация?
— Хена е била там и бременността й е била потвърдена. Получила нервен срив и казала, че иска да направи аборт.
— Нещо друго? — попита Рока.
— Така и не се явила, когато трябвало да направят аборта — каза Алмен. — Вероятността да е пометнала е голяма.
— А значи Монс не е имал ни най-малка представа за това. — Рока поклати глава.
— А и твърди, че не е забременяла от него — добави Алмен.
— Именно. Да предположим, че Хена е имала извънбрачна връзка. Забременяла и бъдещият татко не останал приятно изненадан — каза Рока.
— И отишъл, за да й постави ултиматум, без да знае, че тя вече не е бременна, и всичко излязло от релси? Точно на Бъдни вечер?
Когато Алмен изказа тази мисъл, Рока осъзна колко неправдоподобно звучи. Наистина не беше задължително обстоятелствата около убийствата да са достоверни, но…
— Трябва да продължим да разнищваме тази следа. На първо време повдигни въпроса пред Монс.
Рока кимна на Алмен.
— Ще се погрижа — каза Алмен. — Какво ще правим след това?
— Аз заминавам за Флоренция. Трябва да си поговорим с приятелката на Хена. Единствената…
— Значи ти заминаваш — рече Алмен. — Супер.
Той поглади корема си и се усмихна на Рока.