Евелина Улсдотер трябваше да се срещне с италианците в офиса им. Беше облечена с черна шифонена блуза с дълбоко деколте. Тоалетът й се допълваше от ластични дънки, обувки с високи токчета и черно кожено яке.
Италианският офис на „Тру Стайл Сторис“ се намираше на таванския етаж на сграда в центъра на Флоренция, на десет минути пеша от хотела. По тясно каменно стълбище, застлано с червен кадифен килим се стигаше до най-горния етаж — до голяма стъклена врата, която водеше към рецепцията. Когато влезе вътре, тя хвърли поглед към часовника на мобилния си телефон. Разполагаше с предостатъчно време и щеше да успее да пийне нещо, преди другите да дойдат.
Рецепционистката й сервира старателно приготвено лате във висока чаша.
— Чух за убийството в Швеция — каза жената и поклати глава. — Ужасяващо.
Евелина кимна и приглади косата си назад.
— Какво казва полицията? — попита жената.
— Всъщност не знам — отговори Евелина. — Но изглежда не разполагат с някакви улики за убиеца.
Тя хвърли поглед към вратата и с усмивка към жената се извини, че трябва да провери отново една подробност преди началото на срещата.
До рецепцията имаше диван и фотьойли от черна кожа. Евелина седна там и извади мобилния си телефон. Отвори бележките, копира името, което беше написано на кутийката в джоба на Мануел, и го пейстна в полето на търсачката в Гугъл: Миоинозитол триспирофосфат.
Тя сбърчи чело, когато прегледа резултатите от търсенето. Първо няколко научни статии, в които се разглеждаха свойствата на препарата да повишава драстично притока на кръв към мускули под напрежение и така да понижава отделянето на млечна киселина. След това няколко статии за лабораторни опити с мишки и слухове за използването му върху състезателни коне. Защо Мануел носеше това нещо в джоба си?
Евелина погледна часовника. Срещата трябваше да започне преди петнайсет минути, а италианците още не бяха дошли. Тя продължи да сърфира в интернет, за да убие времето. Погледна отгоре-отгоре шведските новинарски сайтове, но ги затвори също толкова бързо, когато се появиха снимките на Монс Сандин и Хена Педершен. Провери Фейсбук. Не й се занимаваше да чете всички актуализации на статуси за прекрасната Бъдни вечер, която приятелите й бяха прекарали, и за прекрасното посрещане на Нова година, което им предстоеше. Мамка му, колко добре се справяха всички.
Отвори своя профил. Прочете последните актуализации на статуса си.
Наслаждавам се на СПА уикенд с най-добрите си приятелки. (3 декември)
Наздраве от червения килим. Бандата е готова за филмова премиера. (10 декември)
Търся коледен подарък в „Ен Ко“ 20 за любимия. (12 декември)
Когато прочете между редовете на собствените си публикации, осъзна, че тя самата е абсолютно същата. Лицемерка.
Опитвам се да се наслаждавам на СПА уикенд с момичета, които изобщо не ме познават.
Пия кисело пенливо вино с колежки, които са абсолютно некадърни.
Купувам коледни подаръци за приятеля си, когото скоро ще напусна.
Трагично. Тя затвори Фейсбук и прегледа есемесите си. Започна да си мечтае за хотелското легло.
— Евелина!
Зад нея се чу познат глас и тя се обърна. Беше Франка, която отговаряше за изложенията на „Тру Стайл Сторис“ в Италия. Жената притича до Евелина на токчета, които можеха да пробият и италиански мрамор. Хвана ръцете й и я целуна във въздуха с оцветените си в червено устни.
— Съжалявам, че закъснях — изрече задъхано. — Знаеш ли, чух за убийството в Швеция. Направо ужасно. Тук всички са възмутени.
— Да, случилото се е ужасно — каза Евелина и се огледа. — Къде ще седнем? Имаме ли зала?
Франка я поведе към конферентната зала.
— Другите ще дойдат всеки момент — обясни. — Задръствания, нали знаеш?
Тя жестикулираше както само италианките умеят.
Конферентната зала беше в кула с прозорци към тясна уличка. Седнаха на кръглата маса в средата на стаята.
— Всичко ли върви по план преди изложението? — попита Евелина.
Франка извади лаптопа си и заговори:
— Обсъдихме последните скици с фирмата, която ще монтира витрините. Като че ли разбраха точно как искаме да изглеждат. Можем да прегледаме всичко, ако искаш. Освен това съставих предложение за развлечения за ВИП клиентите. Коктейл за откриването, вечери, ще изпробваме един нов ресторант от другата страна на реката, който е много на мода в момента… Между другото ще ходим там утре вечерта, ще бъдем ти, аз и Алесандро. Може би и Нико.
Франка продължи да изброява. Евелина осъзна, че й е трудно да се съсредоточи.
20
„Ен Ко“ (на шв.