— Ciao21, Евелина!
Вратата се отвори и влязоха двама италианци. Алесандро и Нико. Два тъмносиви костюма. Алесандро малко по-напред, с тъмни очила с опушени стъкла, Нико отзад, плътно зад него. Алесандро беше главният директор на италианския клон, а Нико — директорът по продажбите. Евелина отдавна подозираше, че двамата имат връзка. Не беше сигурна, но интуицията й го подсказваше. Ако предположенията й бяха верни, допускаше, че държат никой да не разбере. И двамата бяха женени и имаха деца.
— Как я карате там горе, в Швеция? Тази работа с убийството на жената на Монс Сандин е ужасна!
Алесандро сгъна вълненото си палто и го преметна през облегалката на един стол.
„По дяволите“ — помисли си Евелина.
— Да, ужасно е. Полицията изглежда е безсилна — каза тя. — Сега предпочитам да продължим обсъждането.
Тя си сложи очилата и се превърна в Евелина, the very important business woman22. Италианците се настаниха до масата.
— Както разбрахте от последния текущ доклад, продажбите в целия свят намаляват — каза тя.
И тримата кимнаха едновременно. Евелина продължи:
— Последното тримесечие изглежда ужасно зле. Вие в Италия всъщност сте един от малкото пазари, които донякъде подобряват положението. Модните ревюта на панаира тук във Флоренция са много важни, всички го знаят. Ръководството поставя високи изисквания към нас и очаквам да постигнем нещо главозамайващо. Клиентите трябва да запомнят ревюто ни. Трябва да се погрижим за тях. Няма значение колко е добра последната ни колекция, в крайна сметка всичко се решава от контактите.
„Контакти в един измислен свят, където само фасадата има значение — помисли Евелина. — Измислен свят, за който отговарям аз.“
— Евелина, не мога да не те попитам — прекъсна я Нико. — Полицията наистина ли смята, че са търсели точно жената на Монс Сандин? А ако той е следващата жертва?
— Жена му нямаше ли някакво тъмно петно в миналото си? — каза Алесандро. — Чух, че е била членка на някаква секта.
Нервите й бяха опънати до крайност и устата й пресъхна.
— Сериозно… — каза тя. — Не искам да говорим повече за убийството. Не затова сме тук. Покажете ми скиците, ако обичате.
С трепереща ръка тя се протегна към една от чашите с вода по средата на масата. Нико и Алесандро се спогледаха.
Франка отвори презентация на компютъра и я проектира върху бялата стена до тях. Снимките се изреждаха, докато тя говореше и обрисуваше перфектната обстановка, която беше планирала. Кулисите на ревюто. Витрината. Блясъкът. Усещането за висока класа. Страхотно. Перфектно. Евелина си отдъхна.
— Справили сте се превъзходно. Както винаги — изрече тя.
— Евелина, нали си подготвена за вечерята утре? — каза Алесандро и й намигна. — След това ще излезем. Най-добрият диджей на Италия е в града. Това не е за изпускане.
„Не“ — помисли тя. Досадна елегантна вечеря — това беше последното, за което беше подготвена.
— Wow23. Ще бъде супер! — Тя си наложи да се усмихне с една от най-широките си и озъбени усмивки.
— Пеле Алмен, полиция на Худиксвал. — Алмен протегна ръка към мъжа, който отвори вратата. Посивялата му коса беше щръкнала, а той присви очи срещу тях.
— Сиверт Першон — каза мъжът.
— Трябва да разговаряме с вас. Сигурно сте чули, че у един от съседите ви е станало престъпление.
Той пусна Яна да мине, а тя също протегна ръката си, за да поздрави.
— А, да, жената на Сандин. Но какво общо имаме ние с това?
Сиверт сложи ръце на кръста си и изгледа напрегнато Алмен.
— Обикаляме съседите, за да разберем дали някой е видял или чул нещо необичайно на Бъдни вечер или преди това — каза Алмен в опит да го успокои. — Имате ли нещо против да влезем и да затворим вратата?
— Разбира се, влезте. Само изтупайте хубаво снега.
Сиверт Першон погледна притеснено към кубинките им, докато им държеше вратата, за да влязат.
Алмен тупна няколко пъти с крака на пода на верандата и прекрачи прага. Яна вървеше плътно зад него.
Антрето беше осветено от свещи в месингови свещници, монтирани на стената. На пода имаше червено-бели килимчета от парчета плат. Във въздуха се носеше аромат на кафе. Къщата напомняше за дома на родителите на Алмен и той се усмихна вътрешно.
— Искате ли кафе? — попита Сиверт. — Бабата приготвя най-хубавото традиционно кафе в околността.
Той се обърна към кухнята, където закръглена жена с престилка стоеше до печката.
— Аз бих пийнал една малка чашка — отговори Алмен, а Яна поклати твърдо глава.