— Кой е съветникът на Монс Сандин за връзките с обществеността? — зачуди се Ялмар. — Смятам, че сътрудничеството им трябва да се прекрати незабавно.
— Тук в Швеция постигнахме малък напредък — каза Алмен. — Вчера обикаляхме съседите в Сколбу и се запознахме със Сиверт Першон, истински чешит.
Алмен разказа за посещението в дома на Сиверт Першон — как прехвърлил на колегата си Хенри Густавсон задължението да чисти снега на Бъдни вечер, а също и за безрезултатното търсене на същия този Густавсон чрез непознат телефонен номер.
— Номерът беше на нерегистрирана предплатена карта, естествено. Какво ли друго можеше да се очаква в това разследване — каза той.
Рока си представи как Алмен вдига очи към тавана, преди да продължи:
— Интересното е, че това е същият номер, от който са се свързали с телефона на Хена един месец преди Коледа. Тогава позвънилият се е намирал насред гората, в Хьог.
— Значи е възможно чистачът Густавсон да се е обадил на Хена?
— Не е възможно да получим каквато и да било информация кой е държал телефона с предплатената карта, не и веднага. Но в „Телия“ направиха чудеса от храброст и вече успяха да ни съобщят географска позиция. Обаждането до Сиверт Першон е осъществено най-вероятно от парцела на Хенри Густавсон. Но и двамата с Яна не смятаме, че се е обадил самият Хенри Густавсон — нито на Хена, нито на Сиверт Першон.
— Какво ви кара да мислите, че е бил някой друг?
— Засега само интуицията. Но ако Хенри Густавсон е като Сиверт Першон, значи още не е минал на мобилен телефон. Мисля, че няма какво повече да обяснявам. За предплатени карти сигурно не е и чувал.
— Въпреки това ми се струва, че Хенри Густавсон трябва да бъде следващият на мушката — каза Рока.
— Звъняхме на стария му бакелитен телефон29, но никой не вдигна. След тази оперативка отиваме на място.
— От Националната криминалистична лаборатория се обадиха и за парченцето дърво — каза Ялмар и се прокашля. — Дървото е хвойна или Juniperus communis, така да се каже. Хвойната расте в северното полукълбо, но и в Западна Индия, и в планинските райони на Африка. Обикновено на гористи склонове, плата с ниска растителност и пасища.
Рока се усмихна. Въпреки че изглеждаше, сякаш Ялмар чете, той знаеше, че му е трябвало само да хвърли един поглед на становището на НКЛ, за да го запамети завинаги.
— Възможно ли е да се определи възрастта на хвойната?
— Приблизително двеста години. Да добавя: най-старата намерена в Швеция е била на осемстотин и четирийсет. Но това парченце — то сигурно е било отчупено от хвойната преди около двайсет — трийсет години.
— Имаше ли отпечатъци върху него?
— Нито един. Много озадачаващо.
— Окей. Трудно е да се каже дали дървеното парченце е от значение. Добра работа, между другото. Сега тръгвам да търся Джулия Тереза. Пожелайте ми успех.
Оперативката по телефона приключи и Рока се облегна на меката възглавница на фотьойла. Когато се отпусна, умората го застигна. Щеше да бъде приятно да се върне в Худиксвал. Съзнанието му беше препълнено с впечатления и той се опита да ги подреди.
Въздъхна дълбоко. С какво се беше захванал? Знаеше, че е известен с липсата си на търпение, но дори да му предстоеше продължително разследване, все пак обикновено се чувстваше уверен, че ще разреши поетите случаи.
По някаква причина го обзе безнадеждността. Или може би за настроението му допринасяше и несигурността от преместването в Худиксвал? Беше ли правилно да се преместиш от голям град в малък, когато си на трийсет и осем години и необвързан, без ни най-малка възможност да уседнеш в близкото бъдеще? А Анхелика, какво щеше да прави с нея всъщност? Да продължи да спи с нея беше привлекателна мисъл, естествено, но можеше ли да излезе нещо повече? Какво в такъв случай? Освен това нещо му подсказваше, че не е единственият мъж в живота й.
Стажант-жокейката Ана Нилсон никога преди не беше препускала толкова бързо с коня. И никога нямаше да го направи, ако не беше получила ясни нареждания от своя шеф Фредрик Стрьомлунд. Тя имаше предимството да работи за най-успелия жокей в конни надбягвания в Швеция и само изпълняваше заповедите му.
— Хайде, кобилке! — каза тя, точно толкова високо, колкото трябваше, за да накара кафявата кобила да наведе глава и да се оттласне със задните си крака, за да увеличи скоростта. Ана се наслаждаваше на ускорението и предполагаше, че Гуд Инъф30 ще подобри личния си рекорд при гладко надбягване на хиляда метра с няколко секунди. Кобилата беше във върхова форма.
29
Шведски модел стационарен телефон от бакелит, марка „Ериксон“, произвеждан между 1931 и 1962 година. — Б.пр.