Беше в края на юли, само няколко дни след онзи мач в покрайнините на Худиксвал, когато тя се срещна за първи път с него. Седяха на една маса в ресторант на остров Юргорден и целият Нюбрувикен33 се разстилаше пред тях в светлината на вечерното слънце.
— Предпочитам да седя на по-закътано място — поясни той, когато се настаниха на масата в дъното, а той си сложи слънчевите очила. — Но Швеция не е като Италия. Там хората се приближават до мен, искат да говорят за футбол и да им дам автограф. Тук само ме гледат от разстояние.
И наистина винаги ги гледаха. Никога към нея не се бяха насочвали толкова много погледи, както през онази вечер. Толкова й беше приятно. Тя и Монс Сандин, една от най-големите знаменитости в Швеция. Усещането беше точно толкова приятно, колкото си беше представяла.
— Да отидем у нас — каза той, след като приключиха с вечерята.
Евелина поизчака, преди да каже „да“. Не искаше да изглежда прекалено нетърпелива, въпреки че това, което щеше да се случи, отговаряше напълно на нейното желание. Приповдигнатото й настроение се помрачи лекичко, защото нямаха кой знае какво да си кажат в ресторанта. Тя се утеши, че първата среща винаги е особена. Сигурно щеше да стане по-лесно, колкото повече време прекарваха заедно. Честно казано, нямаше значение, стига само да можеше да бъде до него.
Апартаментът му беше в Сьодермалм, с изглед към залива Ридарфиерден. Там живееше, когато беше в Швеция — между сезоните или за срещите на националния отбор.
Седяха на задната седалка на таксито. Все още не се бяха докоснали, освен прегръдката, с която се поздравиха при срещата. Монс я гледаше и сложи ръката си на бедрото й, което се оголваше под късата рокля. Ръката му топлеше кожата й, охладена от шведската лятна вечер. Тялото й се напрегна от докосването и Евелина погледна с крайчеца на окото си към силните мускули на бедрата му, които прозираха през избелелите дънки. Погледът й продължи към чатала му и тя видя мощната му ерекция под панталоните — победата, за която най-силно копнееше. Желанието я накара да разтвори леко краката си и тя изпъчи гърди. Направо не й се вярваше, че случващото се тук и сега е истина и през цялото време трябваше да си напомня, че именно тя е избраната.
Монс разкопча копчето на панталоните си, хвана ципа и го дръпна. Еректиралият му член изскочи от слиповете.
— Ти си красива жена, Евелина — каза той и смъкна панталоните си. — Както виждаш, желая те. Сега.
Таксито спря на един светофар. Евелина хвърли кос поглед към огледалото за обратно виждане и видя, че шофьорът й намигна. Тя преглътна и се обърна към Монс.
„Сега или никога“ — помисли си и колкото и да беше странно, усети, че се възбужда от погледа в огледалото. Хвана бавно члена на Монс и се наслади на усещането от твърдостта и топлината в дланта си. Той облегна глава на седалката и вдиша дълбоко.
— Свали си бикините — каза й със затворени очи и издиша.
На Евелина й се зави свят, но повдигна роклята си и се измъкна от дантелените бикини. После коленичи върху него. Олюля се, когато таксито потегли, но се хвана здраво за облегалката.
— Значи ти харесва компанията на шофьорската седалка — каза Монс и се засмя. А после пъхна ръка между краката й и я хвана за дупето. С пръста си проследи цепката от задника до мокрите й гънки отпред. Тя изстена, когато той изведнъж пъхна два пръста в отвора.
— Отдавна не съм попадал на толкова тясна путка — каза той и започна да вкарва и да изкарва пръстите си. Грубите му думи я възбудиха и тя стегна мускулите си около пръстите му. Спокойният му поглед се спря върху нея и тя се овлажни още повече само от мисълта, че членът на Монс Сандин скоро ще проникне в нея.
„Ще се погрижа толкова добре за теб, че никога няма да поискаш да ме напуснеш“ — помисли си и хвана еректиралия му член. Издърпа ръката му и прокара члена му по срамните си устни, а после го остави да намери точното място, плъзна се върху него и се наслади на усещането, докато той я изпълваше. Започна да го язди, отначало спокойно, а после увеличи темпото и усети как той нагажда движенията си към нейните, за да проникне дълбоко в нея.
Когато той достигна до най-дълбокото място вътре в тялото й, тя спря, обгърна врата му и се наведе напред. Дъхът му докосваше гърлото й и тя потръпна.
— Толкова отдавна те желая — прошепна тя в ухото му и си помисли, че не е единствената. Но точно в момента тя беше тази, която яздеше Монс Сандин в едно такси, не някоя друга. Тя се обърна и хвърли поглед към огледалото за обратно виждане. Отново срещна усмивката на шофьора.