Пътят криволичеше между борове и ели и преди всеки завой Алмен изключваше осветлението в купето, за да види дали насреща не се задава кола. Той погледна с крайчеца на окото си към Яна, която седеше до него, здраво стиснала седалката. Пристъпите на кашлица идваха начесто един след друг и в светлината от фаровете на колата той виждаше, че лицето й е загубило цвета си.
— Не си добре, нали?
Той се притисна към вратата от своята страна, за да се отдалечи колкото може повече от нея. Всъщност не разбираше защо изобщо беше дошла с него.
— Няма страшно. — Яна се опита да звучи убедително, въпреки че трепереше. — Взех два алведона34 и предпочитам да не обръщам внимание.
Те завиха и влязоха в двора, който беше осветен от самотна улична лампа.
— Няма никого — каза Алмен и погледна с крайчеца на окото си към къщата. Тя беше дървена и боядисана в червено, с бели рамки на прозорците, а под вълнистата покривка на снега най-вероятно се криеше керемиден покрив.
— Ако се съди по снега, от няколко дни няма никого — изрече Яна с усилие.
Те си проправиха път през снега до верандата и почукаха на вратата. Когато никой не отвори и след второто почукване, двамата пак слязоха на двора.
— Мислиш ли, че държи снегорина там вътре?
Алмен се запъти към боядисана в червено барака до къщата. В нея се влизаше през висока черна врата с две крила, затворени с райбер. Алмен го повдигна и дръпна вратата. На светлината от уличната лампа различи очертанията на трактор със снегорин, който стоеше във вътрешността на бараката. Той чу, че Яна опипва стената до вратата.
— Ще отида да донеса джобния фенер от колата, тук е тъмно като в рог — каза тя и тръгна, като кашляше.
Алмен влезе навътре, докато чакаше колежката си. Използва възможността да си поеме въздух дълбоко няколко пъти, преди тя да се върне с вируса си. Очите му свикнаха бавно с тъмнината и все по-ясно виждаше машината. Снегоринът беше монтиран от задната страна. В тъмното не беше възможно да се определи със сигурност какъв цвят е и той заобиколи трактора. Изтърка мръсотията от обозначението за марка. „Маси Фъргюсън“. Плъзна длани по релефа на задната гума, докъдето можеше да стигне. Тракторът беше по-голям, отколкото беше предполагал.
Изведнъж го заслепи светлина.
— Сега можем да огледаме хубаво — каза Яна дрезгаво, когато влезе в бараката.
— Снегоринът е червен, нали? — попита Алмен.
Светлината трептеше, когато тя насочи фенера към голямата ламаринена тръба, която беше изхвърлящата фуния на снегорина. Проследи конструкцията до долу. На силната светлина нямаше място за съмнение, снегоринът беше червен. Тя прокара ръката си по лявата страна на ламарината. Спря, когато напипа нещо.
— Това може да е вдлъбнатина, образувана, когато се е блъснал в стълба. Дори ми се струва, че тук има бяла боя от него.
— Густавсон може би има всички основания да се крие — каза Алмен. — Можем ли да вземем малко от боята за анализ?
— Да… макар че… чакай малко. — Яна стоеше зад трактора и погледна първо към едната задна гума, а после към другата. — Нали в колата имаме сгъваем метър?
— Трябва да има един в кутията с инструментите — поясни Алмен.
— Ще отида да го донеса. — Тя излезе с несигурни крачки от бараката.
Алмен заобиколи трактора и застана отново зад него.
— За какво ти е метърът? — попита той, когато Яна се върна.
— Трябва да проверя нещо.
Тя разгъна метъра и го пъхна между задните гуми. Получи нов пристъп на кашлица.
— По дяволите, Яна — каза той. — Не можеш да работиш в това състояние. Нали ще изпозаразиш всички останали. Какво искаше да провериш?
— Ами… — гласът й стана писклив, — … разстоянието между гумите не съответства… този снегорин не е бил в парцела… на Монс на Бъдни вечер…
Гласът й пресекна, а после съвсем се изгуби. Тя вдигна фенера и започна да оглежда още по-навътре в бараката. Когато почти стигна до стената, се спря и проследи един правоъгълник върху прашния бетонен под.
— Знам за какво мислиш и ми се струва, че имаш право — каза Алмен. — Липсва един трактор, нали?
Яна кимна в отговор.
Необичайно е да има хиляди посетители на хиподрума „Хагмюрен“ в Худиксвал. Поне в ден за надбягвания насред зимата. Причината Урбан Енстрьом и всички останали да се стекат на хиподрума беше, че Фредрик Стрьомлунд, един от най-известните треньори в Швеция, беше решил да пусне на старта един от най-обещаващите си коне. Победата му беше вързана в кърпа. Малки, но сигурни печалби. Точно това очакваха всички заложили.