— Тя нямаше представа, че Урбан Енстрьом е бил на надбягванията, въпреки че според нея са били близки. Явно Урбан често е залагал. Големи суми.
— Обир може би? — запита се Рока. — Може би е уцелил кон победител и си е тръгнал от хиподрума с торба пари?
— Ако сумата надвишава трийсет хиляди, не ги изплащат в брой, а ти дават удостоверение за печалба, с което си получаваш парите в някоя банка — каза Алмен.
— Хора са умирали при обир и за по-малки суми — отбеляза Рока. — Удостоверението за печалба съдържа ли някаква идентифицираща информация?
— Спечелилият трябва да попълни име, адрес и номер на сметка — каза Алмен. — А служителката попълва още данни.
— Значи не е толкова лесно някой друг да вземе печалбата?
— Ако Урбан Енстрьом наистина е представил квитанцията за залога на „Хагмюрен“ — изрече Алмен предпазливо. — Ако изобщо е спечелил голяма сума, може и да е изчакал. Печалбата може да се получи и от клона на АТГ36 в града. Разбира се, квитанцията за залог е апетитна плячка за човек с парични затруднения, защото е напълно анонимна.
— Звучи като възможен мотив да искат да му светят маслото — каза Рока.
— Намерихме тринайсет квитанции за залог в джобовете на Урбан — вметна Ялмар. — Но нито една печалба, проверихме ги в АТГ.
Алмен се размърда на стола и се прокашля.
— Предположенията ви ми харесват — каза. — Но имам още информация за вас. Докато пътувахме насам, от комуникационната централа се обадиха за нов случай. Някой съобщил за намерена кола в канавката край национален път 84 в посока към Юсдал — в района на Юпдал.
— Какво интересно има в това? — попита Рока.
— Според обадилия се в колата имало кървав нож — каза Мария, — а шофьорът седял с лице, заровено във въздушната възглавница.
— Двама колеги от „Опазване на обществения ред“ са на мястото в момента — допълни Алмен. — Залагам хиляда крони, че този, който е забил глава във възглавницата, е убиецът на Урбан.
Рока погледна към Алмен. Той изглеждаше развълнуван. Той и Мария. Рока се запита дали Алмен знае какво върши. Нямаше нищо против предположенията му за убийството да се оправдаят, но по отношение на връзката с Мария беше категоричен. Ако имаше нещо, което трудно приемаше, това беше изневярата. При удобен случай щеше да си поговори с Алмен.
Когато Юхан Рока и Ялмар Албинсон отвориха вратата на апартамента на Урбан Енстрьом, ги лъхна слаб аромат на мъжки парфюм. Те изтупаха обувките си от снега върху изтривалката до купчина с рекламни брошури. Обуха сини калцуни и продължиха към кухнята, която се намираше вдясно от входната врата. На печката имаше тенджера с изсъхнали макарони, а в тигана — две изгорели парчета наденица.
Рока влезе в хола. Светлобежовите стени бяха голи. От червената плюшена драперия се вдигна прах, когато прокара ръка по облегалката на ъгловия диван. На пода до дивана имаше празен кашон с надпис „Банг и Улуфсен“ от едната страна. На стената отсреща стоеше телевизорът с плосък екран. Петдесет и два инча, констатира Рока, след като погледна кашона.
До телевизора имаше библиотека в махагонов цвят. Фурнирът се беше олющил на места. На етажерките бяха поставени няколко книги и снимки. Рока се спря, когато погледът му попадна на една от снимките. Старите приятели от отбора по футбол. Това беше същата отборна снимка, която самият той държеше на хладилника си. До нея стоеше друга, която събуди любопитството му. Трябва да беше направена горе-долу по същото време като снимката на отбора. Четирима души. Урбан Енстрьом и Петер Кранс стояха от двете страни на една млада жена, а зад нея подаваше глава Виктор Бергман, който беше вдигнал пръсти под формата на V — знака на победата. Но причината Рока да се замисли беше жената. Мислите му бяха прекъснати от развълнувания глас на Ялмар:
— Какво виждат северняшките ми очи? — извика той откъм спалнята.
Рока веднага отиде там и видя, че Ялмар държи формуляр.
— Удостоверение за печалба от АТГ — прочете Рока на глас. — Важи само за печалби на стойност над 30 000 крони. Суми до 500 000 крони можете да получите в срок от два работни дни. Суми над 500 000 крони се изплащат след трийсет и два дни. Подписано на двайсет и шести декември. По дяволите — каза той.
— Със сигурност подходящ израз за случая — каза Ялмар. — Но ако ме извиниш, бих желал да посоча, че честата употреба на псувни е признак за ограничен речников запас. Също така смятам, че не подобава на човек с безспорно високо ниво на интелигентност, с каквото ти си надарен, да се израз…