Рока погледна към Ялмар и сложи показалеца си на устните си. Ялмар повтори жеста и отстъпи няколко крачки.
На Урбан Енстрьом може би му беше провървяло много напоследък. Обирът като мотив за убийството се затвърди в мислите на Рока, но в центъра на вниманието му продължаваше да бъде холът на апартамента.
— Трябва да се върна в хола — каза той. — И аз открих нещо интересно. Знам кое е било момичето в лексуса на Монс.
Евелина Улсдотер предпочиташе повече от всичко да се върне в леглото. Тази вечер пак щеше да се среща с италианците. Беше трийсети декември, но явно никой ден не беше неподходящ за вечери и купони. След днешния ден работата по изложението щеше да замре за няколко дни. Тя отново се почувства стресирана заради влошаващите се резултати напоследък, които контрастираха рязко със сочещите непрекъснато нагоре криви на поставените цели. Изложението и дефилетата трябваше да бъдат успешни.
Тя стана и влезе в банята. В огледалото видя тъмните кръгове под очите си. Никой коректор на света нямаше да може да я спаси днес. Тя си мечтаеше най-много за одеяло и пликче чипс на дивана пред телевизора. Вместо това щеше да се наложи да вземе душ, да се гримира и да облече един от многото outfits37, които беше донесла. Да се преобразува в красивата Евелина. В кадърната Евелина. В Евелина, която винаги се старае и постига желаните резултати.
Тя пъхна ръка в душкабината и развъртя крана. Водните струйки забарабаниха по главата й, когато застана под душа. Щом затвори очи, пред нея изникна Монс Сандин. Тя видя усмивката му. Тъмнокестенявата му коса. Спомни си за времето, когато можеше да прокара ръка през нея и да я усети между пръстите си. После пред очите й изникна образът на Хена. Погледът й беше потъмнял.
Евелина отвори крана още повече. Хена не представляваше проблем, поне не в началото. Така или иначе, Евелина се срещаше с Монс всеки път когато беше във Флоренция. Той идваше в хотела й. Наистина винаги покрай тренировка и никога не оставаше много дълго. Но все пак. Евелина си беше внушила, че трябва да бъде благодарна за всяка секунда, която имаше възможност да прекара с него. Само ако Хена знаеше.
Понякога изпитваше угризения, че се среща със съпруга на друга жена. Веднъж попита Монс как може да мами Хена. Тогава той отговори:
— Хена е страхотна жена. Но видях как ми ражда две деца. Вече не ми е толкова лесно да гледам на нея като на сексуален обект.
Евелина не знаеше как да реагира. Наистина се ласкаеше, че Монс се възбужда точно от нея. Но дълбоко в душата й нещо я пронизваше. Въпреки че винаги го беше подозирала, предположенията й се оправдаха окончателно, когато той използва тези думи. Между нея и Монс нямаше нищо друго, освен страст и задоволяване.
Частта от нея, която копнееше за собствени деца, беше останала разочарована. Монс не беше единственият женен мъж, с когото се беше срещала, и беше започнала да се съмнява, че съществува мъж, който да види майката на децата си и любовница у една и съща жена. Но може би Монс беше успял да види това у нея? Та тя не беше Хена. Никога нямаше да пренебрегне себе си. Щеше да продължи да се поддържа, да ходи на фитнес и да се гримира, дори ако имаше деца. И никога нямаше да откаже секс. Но сигурно Монс не го беше разбрал.
Веднъж тя го попита дали наистина обича Хена.
— Обичам семейството си — отговори той и елегантно избегна да отговори на недвусмислено зададения въпрос. Евелина си спомни как ревността я беше обзела. Тя също искаше семейство. С Монс. А ако трябваше да бъде искрена, неведнъж й се беше искало Хена внезапно да изчезне.
Хвана подвижния душ и го притисна силно към тялото си. Струйките се разделиха и водата заблика около нея като от водопад, а тя се отпусна. Все пак сега Хена вече я нямаше. Жал й беше за децата, естествено. Но откровено казано, съпругата вече не препречваше пътя й. А рано или късно скръбта на Монс щеше да се уталожи. Щеше да дойде време, когато ще може да го потърси отново. Евелина спря душа. Да. Този ден щеше да дойде, а тя щеше да го планира добре.
Пеле Алмен хвърли за последно поглед към джипиеса в полицейското волво, когато зави и влезе в прясно изчистения от сняг двор. „Грюнингсленгтан“ се намираше в Илсбу, на двайсет-трийсет километра от Худиксвал. Комуната беше създадена през седемдесетте, но оттогава беше претърпяла значителни промени.
В светлината на фаровете пред него се издигаше голяма червена къща с бели ъгли. Класическа хелсингландска къща. Зад нея се виждаше иглолистна гора, а върховете на дърветата се открояваха на фона на звездното небе. Той прелисти бележника за последно, преди да слезе от колата. Приятелят на Рока се беше съгласил да се срещнат още същия ден, въпреки че беше късно вечерта.