Докато Алмен вървеше към къщата, в белите му дробове нахлу леден въздух, а дъхът му образува облак от пара пред устата му. Още преди да стигне до вратата, тя се отвори и навън излезе трийсетинагодишен мъж. Приятелят на Рока. Косата му беше дълга и пепеляворуса, прибрана в конска опашка.
— Матиас — каза мъжът и подаде ръка за поздрав.
Алмен не знаеше какво беше очаквал от срещата с човек, живеещ в комуна. Но установи, че Матиас със своите дънки и вълнен пуловер изобщо не отговаря на представата за flower power38.
— Пеле Алмен, полиция на Худиксвал — отговори Алмен и стисна ръката на мъжа, без да си сваля ръкавицата.
— Да влезем в къщата — предложи Матиас. — Рока каза, че искате да разберете какъв е бил животът в комуната през осемдесетте. Нещата се промениха значително оттогава.
Влязоха в голямо антре с чамово дюшеме на пода. От него се минаваше в коридор с две врати от едната страна и една от другата.
— Преди беше по-различно. Вратите не се заключваха. Всички влизаха и излизаха между стаите, както си искаха. Сега, след като разделихме къщата на апартаменти, имаме малко повече privacy39 — обясни Матиас.
— Отдавна ли живеете тук? — попита Алмен.
— Нанесох се преди пет години. Но една позната прекара целия си живот тук. За съжаление тя почина преди няколко години, но ми е разказвала как е било преди.
— Може ли да седнем някъде?
— Елате. — Матиас тръгна пред него към по-отдалечената от двете врати на апартаменти. Влязоха в миниатюрно антре, където на купчина на пода бяха струпани връхни дрехи и обувки. Оттам отидоха в светла кухня. До един голям, касетиран прозорец имаше кръгла маса с четири дървени стола. Двамата седнаха.
— Как се живее тук днес? — попита Алмен с любопитство и се опита дискретно да махне няколко трохи от хляб от масата пред себе си.
— Тук живеем пет семейства. Всички имат деца в предучилищна възраст и се редуваме в грижите за тях. Повечето от нас работят.
— Сами ли отглеждате храната си?
— Отглеждаме някои неща, но всъщност купуваме по-голямата част. Само от стопанства в околността — каза Матиас. — Преди двайсет години положението е било малко по-различно.
— Как се е живяло по онова време?
— Тогава всичко се е произвеждало тук: зеленчуци, месо, мляко… Ами, всичко — каза той. — Освен това всичко било общо. Обща кухня. Общи спални… — Матиас се засмя и отметна конската си опашка.
— А всички духовни истории, за които сме чували?
Алмен си спомни всички слухове, които беше чувал за „Грюнингсленгтан“. Че хората тичали голи насам-натам и ходели по нужда навън.
— В „Грюнингсленгтан“ са се провеждали курсове по медитация — отвърна Матиас. — И преподавателите, и учениците били от цяла Швеция, дори от цял свят. Изпробвали всички тенденции в медитацията и терапията.
— Знаете ли дали тук са приемали криминално проявени и наркомани? — попита Алмен.
Матиас изсумтя и поклати глава.
— Това е било за кратко, доколкото съм чувал. От общината разбирали, че намеренията са добри, но на практика нещата не вървели. През седемдесетте и осемдесетте тук се употребявали свободно наркотици. Явно са отглеждали колкото за нуждите на обитателите и малко отгоре. Между другото искате ли нещо за пиене?
Матиас се изправи и отиде до хладилника. Извади кана с вода. Вътре се виждаха няколко зелени листа и Алмен я проследи с поглед, докато Матиас се връщаше.
— Само мента — каза той и се засмя. — Искате ли?
Алмен се настани удобно на стола и поклати глава.
— Знаете ли дали се е случило нещо — някакво престъпление — докато комуната е приемала тези обитатели? — попита той.
— Моята позната разказа за един случай на насилие над малко момченце. Извършителят бил мъж, осъден за притежание на наркотици и за насилие, който не можел да вземе в ръце живота си. Това е било преди почти трийсет години.
Сърцето на Алмен заби по-силно.
— Знаете ли дали е бил осъден за това престъпление? — попита той.
— Не мисля. Накарали го да се премести, но иначе предполагам, че по някаква причина случаят бил потулен. Все пак не са искали настаняванията от общината да се окажат още по-голям провал.
Матиас напълни чаша с вода. После я поднесе към устата си и започна да пие на големи глътки.
— Какво се е случило с момчето?
— Двамата с майка му се преместили, както може да се предположи, но не знам къде.
38
Буквално от англ. „силата на цветята“ — девизът на хипи движението, израз на идеологията за пасивна съпротива и ненасилие, възникнал като протест срещу войната във Виетнам. — Б.пр.