Алмен седеше мълчаливо и размишляваше. Матиас насочи разговора към други теми и той слушаше с половин ухо. Споменатото от него отговаряше доста точно на това, което Каролина беше разказала на Рока във Флоренция. Направо прекалено точно, за да няма връзка.
Алмен погледна към часовника и се извини, че бърза за следващия си ангажимент. Благодари на Матиас за помощта и излезе при колата. Въпреки че не хранеше големи надежди, щеше да се свърже с централния регистър и да ги помоли да потърсят някакви документи за случилото се. Бяха научили още нещо.
19 септември 2012 година
Джулия Тереза е прекрасен човек, но ми се струва, че и тя е повлияна от детството си.
Вината никога не е на детето, сигурно забелязваш, че се връщам към този факт. Това обяснение ми беше достатъчно и всъщност ми помогна да разбера. Сега играе ролята и на оправдание за собствените ми черни мисли, когато вървя по най-тънкото острие на живота. Детството ни формира и ни преследва завинаги.
Джулия Тереза работеше много. А когато не работеше, спеше и не можех да разговарям с нея. А без нея животът във Флоренция ми се струваше още по-самотен. Нямах друг избор, освен да превърна самотата в източник на сигурност — в моята крепост с високи стени.
Но в най-потайните кътчета на душата ми имаше тънък лъч надежда. Може би баба беше успяла да посади семенце вяра в мен. Вяра, че пътят на живота можеше да бъде и изпълнен със сигурност. Въпреки всичко, което се беше случило, усещах, че искам да покажа лицето си, да стана по-силна. Достатъчно силна, за да намеря отново любовта.
31 декември 2012 година
Ингрид Бенгтсон вече седеше на масата, когато Юхан Рока влезе в конферентната зала. Пер Видар Самели отвори вратата, за да влязат останалите колеги, които щяха да седнат около масата в ранните часове на трийсет и първи декември.
— Сега искам да чуя докъде сме стигнали — каза Бенгтсон, а Рока помисли, че думите й прозвучаха по-остро от обикновено. Тя се облегна на стола и скръсти ръце. — Рока, какво ще кажеш?
— Алмен се срещна с един човек, който живее в комуна в покрайнините на града — „Грюнингсленгтан“. Получил е определена информация, която съвпада с наученото от мен от приятелката на Хена във Флоренция — за насилието над дете. Мъжът от „Грюнингсленгтан“ споменал, че през осемдесетте в комуната е имало случай на насилие над дете. Няма голяма вероятност двата случая да са свързани, но си струва да продължим да търсим в тази посока.
— Но Хена не е ли израснала в комуна в Южна Швеция? — попита Бенгтсон и усука един кичур от косата си между пръстите си.
— Според Монс — да. Но според приятелката е живяла на няколко места, не е ясно къде точно. Алмен ще разгледа микрофилми в редакциите на вестниците и ще провери какво е писано. И в собствените ни архиви, разбира се.
— Това ли е всичко? — попита Бенгтсон.
— Не. Мога да заявя, че в бъдеще няма да се налага да пия цитодон40 и червено вино, за да мога да спя нощем. Знам кое е високото момиче от колата на Монс.
— Да чуем — каза тя и Рока не можа да потисне раздразнението си от надменния й тон.
— Когато бях във Флоренция, видях едно момиче, което ми се стори познато, но не можех да се сетя как се казва. Висока, руса. Седеше в един ресторант, покрай който минах. После тя пак се появи — на стара снимка в дома на Урбан Енстрьом. Казва се Евелина Улсдотер и е оттук. Ако паметта не ми изневерява, преди доста години имаше връзка с Монс.
Рока се усмихна, когато си спомни, че много мъже бяха имали връзка с Евелина, включително Виктор Бергман.
— Тази жена е била във Флоренция онзи ден. А значи е седяла в колата на Монс в Худиксвал в деня преди Бъдни вечер? — попита Бенгтсон. — Доколко сме сигурни, че е същата? Тук е пълно с високи, руси момичета, особено около него.
— Сигурен съм. Усещам го чак в зад… — започна Рока, но се спря. А в такъв случай връзката с Монс е доста очевидна.
— Тук работим със следи, които могат да бъдат доказани. Не с шести чувства — каза Бенгтсон.
Той реши да преглътне следващия коментар, който беше на път да изскочи от устата му. Независимо как щеше да се развие кариерата му в бъдеще, в работата с Ингрид Бенгтсон щеше да се научи на самоконтрол.
— Така или иначе, опитваме се да открием Евелина Улсдотер — каза той. — Тя сигурно ще може да потвърди хипотезата ми. И най-вече да отговори на въпроса какво е правела в колата на Монс.
Бенгтсон поклати глава и опита да срещне погледите на седящите около масата.