— Радвам се, че имаше възможност да дойдеш по-рано — каза тя. — Прокурорът е тук и правим кратък обзор на случая в конферентната зала ей там.
Тя говореше бързо, но ясно, а гласът й беше дрезгав като на дългогодишна пушачка. Огледа го от главата до петите и задържа погледа си на нивото на гърдите му. Отне му няколко секунди да осъзнае защо. Тениската. Беше забравил да се преоблече. Той сведе поглед под натиска на нейния.
I’m an asshole. So if you don’t want your feelings hurt, don't talk to me.4
— Ще ни бъдеш полезен… надявам се — каза Бенгтсон и се прокашля.
Рока вървеше два-три метра зад нея към конферентната зала. Тя се движеше ужасяващо бързо и той се принуди да прави по-широки крачки, за да не изостане. Срещнаха двама колеги с униформи, които бързо отстъпиха настрани и им кимнаха.
Когато влязоха в конферентната зала, се спряха точно до вратата. Погледът на Рока се плъзна по четиримата, които седяха до изтърканата маса. Колегите. Той позна двама от тях. Пеле Алмен, разбира се. Той седеше, скръстил жилестите си ръце, и се поклащаше със стола. Изглеждаше спокоен и уверен както винаги. До него седеше прокурорът Пер Видар Самели. Беше облечен с виненочервена риза и черен кожен елек. Посивялата му коса стърчеше във всички посоки. Тъй като разследването беше за убийство и можеше да се усложни заради агресивното отразяване в медиите, беше решено той да ръководи следствието. Рока беше чул, че Пер Видар Самели не е застъпник на йерархично организираните работни групи, а оставя самите полицаи да поемат голяма част от отговорността.
— За мен е удоволствие да ви представя Юхан Рока — каза Ингрид Бенгтсон. — Всъщност той щеше да застъпи на длъжност след празниците, но с оглед на ситуацията се нуждаем от всички подкрепления, които можем да получим. Той ще поеме щафетата от мен и ще ръководи следствието от страната на полицията. Освен това самият той ще извършва някои следствени действия.
Тя се усмихна и му кимна насърчително.
— Сегашното положение излиза от обичайните рамки — започна Рока. — Както чухте, аз ще ръководя екипа, но съм част от него и работата ще се върши от всички заедно. Професионалната ми история е доста шарена, а що се отнася до работата ми в полицията, съм бил в Стокхолм, във всякакви отдели — от „Опазване на обществения ред“ за Западния район, през Областната комуникационна централа до Националната криминална полиция. Ще разкажа повече за себе си по-късно, сега искам да използваме цялото време, с което разполагаме, за да задвижим разследването.
Рока направи пауза и отново огледа новите си колеги. Очите на всички бяха обърнати към него. Очакваха да каже нещо повече. Четирима души, за двама от тях той не знаеше абсолютно нищо, и случай, засягащ най-успелия спортист на Швеция.
— Преди да започнем, искам да сте наясно с едно — продължи той. — При мен няма скрито-покрито. Ако направите някой гаф, елате при мен и ми кажете, за да решим проблема. Ако науча след това, ще побеснея.
Те го гледаха втренчено. Рока забеляза как Пеле Алмен полага усилия да не се засмее в знак на съгласие. Въпреки че не беше наблюдавал много Рока в професионалната му роля, той сигурно си спомняше какво се случваше понякога, когато бяха по-млади. Новите колеги бяха свободни да си съставят каквото искат мнение. Той щеше да спести време, ако обяснеше правилата от самото начало. Откъм Ингрид Бенгтсон се чу дискретно покашляне, когато той седна до масата.
— Сега ми се ще да разбера що за типове сте вие — каза Рока и потърка дланите си. Погледът му падна върху двамата, които седяха до Пеле Алмен. Една жена, над трийсетгодишна, се представи като Яна Вайсман, криминалистка и специалист по киберпрестъпления. Торбестият пуловер успяваше да скрие формите й, но Рока беше почти сигурен, че физиката й ще се окаже впечатляваща. До Яна седеше Ялмар Албинсон, криминалист и специалист по медицинска биология. Очилата му стояха на върха на носа, а очите му бяха присвити.
— Ялмар, разкажи накратко какво е показало техническото разследване до момента — каза Ингрид Бенгтсон и кимна подканящо.
Ялмар Албинсон се сепна и побутна очилата нагоре върху носа си. Беше на възрастта на самия Рока. Тъмна коса, пооредяла най-отгоре на главата. Той придърпа един лаптоп, който стоеше на масата, и когато с усилие успя да включи кабела в прожектора, върху спуснатия екран се появи снимка.
На нея беше Хена Педершен. Лежеше на едната си страна, с глава върху дясната ръка. Дългата й, вълниста коса, вързана на конска опашка, беше пропита с кръвта, която беше текла на различни места около нея. Ако се гледаше само лицето й, не можеше да се каже, че е мъртва, по-скоро изглеждаше, сякаш лежи със затворени очи и срамежлива усмивка на устните.
4
Аз съм задник. Така че ако не искаш да нараня чувствата ти, не разговаряй с мен. (англ.) — Б.пр.