Анхелика наклони глава настрани и протегна ръце към него.
— Тогава може би ще се зарадваш малко, когато чуеш какво имам да ти кажа — изрече тя радостно.
Рока й се усмихна. Сексапилната Анхелика. Знаеше как да го разведри. Той едва устоя на импулса да я завлече в тоалетната. Да я обладае. Тя нямаше да възрази, знаеше го.
— Да чуем — отвърна вместо това и се поизпъна.
— Взех решение. Няма да се върна в Буенос Айрес — каза тя, като се наведе над масата и го погали по бузата.
Рока замръзна и се облегна на стола.
— Но… разбира се, че ще се върнеш, нали си се уговорила с братовчедите си и така нататък. — Той се протегна за чаша с вода.
— Но не искам да те оставям. Не спирам да мисля за теб. Искам да бъда с теб. Ако не остана, няма да разбера колко силна е връзката ни. — Тя стисна китките му.
„Ние нямаме връзка“ — искаше да й каже, но се спря. Не беше допускал, че тя ще погледне на срещите им по този начин. Та нали беше на деветнайсет и щеше да опознава света.
— Анхелика — започна и се опита да прозвучи авторитетно. — Не искам да се отказваш от нещо заради мен.
Паниката започна да го обзема и слепоочията му затуптяха. С какво се беше захванал? Харесваше я. Но не по този начин. Нали? А и как е могла да си падне по него?
Анхелика го гледаше втренчено.
— Проклет страхливец, ето такъв си ти. Страх те е да се влюбиш. Да се обвържеш — изрече Анхелика и очите й се изпълниха с гняв. — Не си имал продължителна връзка, откакто си бил в гимназията, самият ти го каза.
На Рока започна да му става лошо, а дланите му се навлажниха. Повече от всичко искаше да стане и да излезе от ресторанта. Да остави всичко зад гърба си и да се махне. Далеч от тук. Той опита да се овладее.
— Не бива да мислиш, че не те харесвам. Харесвам те. Ужасно много — започна той.
— Но… — каза Анхелика.
Рока взе решение.
— Имаш право. Има едно „но“. Прекалено млада си. Не виждам бъдеще с теб — отговори той и зачака реакцията й. Хиляда и едно, хиляда и две…
Столът падна назад, когато Анхелика се изправи. Тя дръпна чантата и якето си и излезе тичешком от ресторанта. Рока се свлече на стола и се облегна рязко назад. Удари силно тила си в стената.
19 септември 2012 година
Да, търсех любовта.
Ти намери ли я, скъпи братко?
Любовта побеждава всичко. Amor vincit omnia.
Така казват, но дали наистина е вярно? Не знам.
Била съм влюбена наистина. Чувството беше дълбоко, но продължи само една седмица.
Тази любов беше жена, а тя беше най-красивото човешко същество, което съм познавала. Съвсем сама в един свят на предразсъдъци. Тя нямаше къде да покаже лицето си и да бъде себе си.
Може би пази любов щеше да победи всичко. Така и не разбрах, защото избягах. Не можех да я понеса, въпреки че сърцето ми казваше, че трябва.
Попарих я. Въпреки това пя беше по-голяма от самия живот в тясното си обкръжение.
„Благодаря за всяка секунда. Благодаря за всяка минута и час от онази седмица. Благодаря, че ми позволи да бъда себе си.“ Така ми писа пя после.
Тя вярваше в мен, но разбираше, че нямам пари.
Пари, пари. Те съсипват живота на хората.
Но в онзи момент се нуждаех от тях.
И пя ги изпращаше всеки месец. Чак докато разбра, че парите не са ми проблем. Чак докато се запознах с Монс.
Всеки ден мисля за нея. Моята Самотна пеперуда.
Юхан Рока беше loser42. В това убеждаваше той себе си, докато седеше с дистанционното в ръка. Въпреки че сам беше решил да скъса с Анхелика, това не променяше факта, че сега седеше тук на дивана по гащи и мокра от пот тениска. Сам. В навечерието на Нова година. Анхелика имаше право, отдавна не беше имал връзка. И беше точно страхливец, както тя го обвини. Обземаше го страх, когато някой започнеше да се доближава до него.
„По дяволите, Фани — помисли той и затвори очи. — Не мога да продължа напред, не става. Дори и да искам.“
Анхелика беше променила плановете си заради него, а той не го беше понесъл. Или може би просто лъжеше себе си? Опита да си внуши, че търси нещо повече, нещо трайно и сигурно. Не само сбъдваща сексуалните му фантазии нимфа. А какво правеше Анхелика всъщност, когато не се срещаха?
Той смени канала, за да обърне малко внимание на новините. За разлика от друг път убийството на Хена не беше водещата тема. На първото място се бяха настанили размириците в ивицата Газа. Ивицата Газа. Колко ли пъти беше чувал този израз? Без да знае какво всъщност предполагат размириците за жителите на района. Колкото и да беше тъжно, темата попадаше в категорията на онези, които не му се занимаваше да проучва и да се опита да разбере.