Когато спазмите утихнаха, Мануел падна върху нея. Тя се вслуша в сърцето му, което биеше върху нейното, и й се стори, че пропада през леглото. Изчезна заедно с Мануел.
Тя се събуди, защото Мануел се надигна в леглото. Виеше й се свят и за миг не знаеше къде се намира. Той погледна към мобилния й телефон, който беше до тях в леглото. Когато въртящите се мъгли пред очите й се разсеяха, тя чу и сигнала. На екрана се изписа „скрит номер“. Тя не желаеше да отговори и натисна бутона, за да прекъсне разговора.
— Ало — чу се някакъв далечен глас. — С Евелина Улсдотер ли разговарям?
Евелина затаи дъх и осъзна, че е натиснала „Отговори“, вместо да прекъсне.
Мануел се размърда зад нея.
— Cosa с’è? — попита той.
Евелина му направи знак да мълчи и се протегна към телефона, за да може да прекъсне разговора.
— Ало — каза гласът отново. — Обажда се Юхан Рока от полицията в Худиксвал.
Юхан Рока седеше с мобилния телефон до ухото. Какво правеше тя? И на испанец или на италианец беше гласът до нея, който чу? Той разбра, че Евелина Улсдотер няма ни най-малко желание да разбере какво иска да й каже. Е, добре. Не му оставаше друго, освен да прояви старание и да опита отново по-късно. Рока имаше и още едно задължително обаждане в своя to do-списък47. Отдавна не беше имал повод да въвежда номера й, но вече беше време.
— Юхан Рока, отдавна не сме се чували — отговори женски глас. — Къде се дяна?
В гърдите му се разля радостна топлина. Анели. Според него тя беше най-интелигентната от отдела за специални разследвания в „Телия“ и му беше помагала безброй пъти. Анели беше излязла в отпуск, за да учи във Вашингтон, но сега се беше върнала. „Благодаря ти, „Телеверкет“ — помисли Рока.
— Ами, сега е ред на Худиксвал — каза той. — Следващия път може би Бора Бора, кой знае?
— Не бих се учудила. С какво мога да ти помогна? — попита Анели и почти се чу как се усмихва широко.
Рока обясни от какво има нужда.
— Лошите упорстват да използват предплатени карти, а ние разполагаме с няколко номера, които са важни за разследването. До момента не съм успял да намеря информация, която да ни е от полза. Явно са съвсем наясно как да действат, за да не оставят следи в мачтите и базите с данни на мобилните оператори. Но няма да се откажа, докато не разговарям с теб.
— Защо мислиш, че аз мога нещо, което колегите ми не могат?
— Защото знам, че е така — каза Рока. — Или поне можеш да свършиш работата по-бързо.
— Дай ми номерата. Не обещавам нищо, но ще проверя, естествено.
Анели винаги го караше да осъзнава болезнено ясно, че технологиите, които бяха по-сложни от дистанционното за телевизора, не са за него. Той убеждаваше сам себе си, че причината е липсата на интерес от негова страна и нищо друго.
— Значи, давам ти задачата да изровиш и последната нула и единица, която злодеите са оставили след себе си — каза той и й издиктува телефонните номера.
Рока знаеше, че Анели се настървява, когато трябва да се понапъне. А „да се понапъне“ в нейния случай можеше да означава нечовешки усилия за всеки друг.
— Ще направя всичко възможно, но не обещавам нищо — отговори тя.
Рока се усмихна. Знаеше, че ще му се обади с важна информация.
Когато той приключи разговора, телефонът отново завибрира. Есемес. От Яна. Той потръпна.
Имам разни неща за вършене. Ще отсъствам няколко дни. Не се безпокойте. Извинявайте.
— Благодарни сме ви, че успяхте да дойдете днес — каза Юхан Рока, когато с Пеле Алмен се настаниха от едната страна на масата в стаята за разпити.
Той си наложи да спре да мисли за Яна. Тревожеше се, въпреки че тя го беше уверила, че няма нужда.
— Няма проблеми — каза мъжът от другата страна на масата. — Носи се слух, че Енстрьом е бил убит. Естествено, че ще искам да помогна, ако мога.
Рока огледа свидетеля с плетения пуловер и дънките, които скоро сами щяха да си потърсят пералня. На главата си носеше ушанка. Тя явно беше на главата му, откакто термометърът беше паднал под нулата през есента.
— Колко често ходите на „Хагмюрен“? — попита Алмен.
— Винаги, когато мога — каза мъжът убедително.
— Виждате ли Енстрьом там?
— Да, засичали сме се няколко пъти. На „Хагмюрен“, „Бергсокер“ и „Болнес“. И на „Йевлетравет“ това лято.