Рока чу две писукания в телефона и погледна към екрана.
— Обажда се Анели от „Телия“, трябва да вдигна — каза и прекъсна разговора с Алмен. В слушалката се чу запъхтяно дишане.
— Готово! Мисля, че имам това, което ти трябва — каза Анели. — Едната предплатена карта наистина не може да се проследи, по абсолютно никакъв начин. СИМ картата е използвана в няколко различни мобилни телефони и не излиза нищо за никой от IMEI номерата.
Тя прочете цифрите от добре познатия телефонен номер — онзи, който вероятно принадлежеше на Владимир Катенович.
— Този номер е на истински професионалист, мисля, че тук нещата са ясни — каза Рока. — Но вторият?
— Потребителят на втората предплатена карта не е толкова хитър като потребителя на първата.
Рока се опита да си представи извършителя — този, който се беше обадил на Хена Педершен един месец преди Коледа, а после на Сиверт Першон, и се беше представил за Хенри Густавсон.
— Обясни като за такъв като мен — поиска Рока и спря колата пред къщата си.
— Предплатената карта трябва да се зарежда с пари. Тази е заредена един-единствен път. От компютър. Big mistake.52
— Разкажи по-подробно.
— Транзакцията е извършена на двайсети декември от преносим компютър. Постарах се и проверих и IP адреса на компютъра. Бил е свързан към нашия сървър чрез безжична мрежа.
— Това не ни помага, нали?
Рока прокара ръка по наболата си брада.
— Имате невероятен късмет. Мрежата се осигурява от нас — каза Анели. — И всички, които знаят паролата, могат да влязат в нея.
— Това означава ли, че можеш да ми дадеш адрес? — каза Рока.
— Браво, не си чак толкова безнадежден случай. Ще ти дам адрес.
Рока едва посмя да си поеме дъх. Ако разполагаха с географско местоположение, което да свържат с телефонния номер, това със сигурност беше най-големият напредък в разследването до момента.
— Ние осигуряваме безжичната мрежа на сладкарница „Брита“ на „Стургатан“ 195 в Худиксвал — каза Анели.
Рока въздъхна дълбоко.
— Искаш да кажеш, че някой е заредил предплатена карта с помощта на компютър, който се е намирал в кафене на „Стургатан“ в Худиксвал? — каза той с отчаяние в гласа.
— Това е добро обобщение — каза тя.
— Има цял куп клиенти, които може да са използвали компютъра — констатира Рока.
— Да, но само един от тях е извършил транзакция към нашия сървър — каза Анели.
Рока си я представи, седнала с мобилния телефон в ръката и със своята примамваща и триумфална усмивка на лицето.
— А как да разберем това…
Той мислеше на висок глас.
— Тази работа оставям от все сърце на теб — каза Анели. — Една добра идея, която мога да ти дам, е да отидете в кафенето и да попитате дали си спомнят някого с лаптоп точно в онзи ден.
— Разбира се. Но колко лесно е това? Ти щеше ли да си спомниш, ако някой е седял там с лаптоп?
— Да, Рока, щях — отвърна тя.
„Естествено“ — помисли той и поклати глава.
Няколко часа по-късно Юхан Рока лежеше на леглото и се опитваше да си представи различни възможни сценарии. Най-после бяха стигнали дотам да разполагат с физически адрес. Най-вероятно важен за разследването човек се беше намирал в кафенето на двайсети декември. Но как да продължат по-нататък?
Той се подпря на лакът. Гърбът не му позволяваше да се изправи по друг начин. Когато разследванията приключеха, щеше да се заеме с този проблем. Наистина и по-рано беше казал, че трябва да вземе някакви мерки и въпреки това не се беше наканил, но сега положението беше по-лошо от всякога. Той съзнаваше, че една от основните причини за проблемите с гърба беше, че вече не тренираше.
Внезапно пристъргване в корема го накара да стане и да отиде в кухнята. Проклинаше се, че никога не се сдържа да не похапва вечерно време. Той погледна към корема си и се опита да не мисли за предупреждението на приятеля си за опасното коремно затлъстяване. Коремно затлъстяване — та то засягаше мъжете към края на средната възраст. Приятелят му смяташе, че Рока само си намира оправдания, но да спре да яде вредни храни за него беше толкова трудно, колкото и да вземе мерки за проблемите с гърба.
В хладилника още имаше парче от печената коледна шунка с хрупкава коричка, която беше купил в дните между Коледа и Нова година. Той приготви четири сандвича с шунка и горчица „Гравелей“. Вкусът им беше прелестен. Изгълта половин литър мляко и осъзна, че копнее да има кой да му се скара защо пие направо от кутията.
Продължи да стои до хладилника, след като остави продуктите вътре и затвори вратата. Погледна към залепените отгоре снимки. Погледът му се спря на снимката на младежкия отбор на футболен клуб „Странд“, набор 1974-а. Имаше нещо в нея, нещо, което му направи впечатление.