— Давай по същество, Маркъс.
— По същество — той не е провеждал много разговори след единайсет вечерта. Затова ще е трудно да предвидим в кой район от града се намира.
— Мамка му!
— Утре сутринта ще имаме по-големи шансове.
Коулман постави длан върху рамото на Рап и кимна към спалнята на Дюмонд. Рап го последва в стаята и затвори вратата зад себе си.
— Какво има?
— Сигурен ли си, че си готов за това? — попита Коулман.
— Що за въпрос?
— Доста уместен.
— Някога виждал ли си ме да не съм готов за нещо?
— Никога не съм те виждал влюбен.
— Какво общо има това, по дяволите? — сопна се Рап.
— Много общо. Анна е у тях и това може да повлияе на преценката ти. Твърде емоционален си в момента.
— Не се тревожи за мен, Скот.
— Ще се тревожа. Гълчиш Маркъс, като че ли ти е по-малък брат.
— Той ми е като по-малък брат.
— Това не е хубаво, човече.
— Кое не е хубаво?
— Казвам ти, твърде емоционален си. Мисля, че ще трябва да оставиш някой друг да се заеме със случая.
— Кой? Проклетите федерални ли? Дай да докараме ЕСЗ3! Много добре ще мине всичко! Първо ще изгубя Анна, после ще започнат да питат кой съм!
— Не ти говоря за федералните, Мич. Само се успокой. Трябва да знаеш кога да тръгнеш. Нещата могат да се усложнят и ти не бива да позволяваш на чувствата да влияят на решенията ти.
Рап понечи да спори, но размисли.
— Ако по някое време решиш, че провалям акцията, кажи ми го. Уважавам преценките ти и ще се вслушам в тях. — Замълча, сетне добави: — С едно изключение. Искам тези негодници мъртви, до един, и не се Опитвай да ме разубеждаваш.
Микробусът паркира пред дома на Маркъс Дюмонд. Беше бял. Отстрани и на задните врати бе нарисувано голямо готварско кепе. Над него беше изписано името на кетъринг-фирма, отдолу се мъдреше телефонен номер. Фирмата беше законна и принадлежеше на бивш служител от ЦРУ и жена му. Управлението беше осигурило доста добро финансиране за двамата собственици и в замяна имаше легитимно прикритие на микробусите за наблюдение.
Дюмонд се качи отзад с два лаптопа и чанта, пълна с апаратура. Рап и Коулман се присъединиха към него, а Кевин Хакет и Дан Стробъл се качиха в експлоръра на Коулман. Дюмонд каза на шофьора да ги закара до кръговото движение на Уошингтън Съркъл и затвори вратата. Сетне веднага се залови за работа, като включи лаптопите и останалото оборудване. От едната страна на микробуса бяха подредени три стелажа с високотехнологична проследяваща и наблюдателна апаратура. По средата имаше два плоски цветни монитора. Горният се използваше за контрол на голям брой от уредите и можеше да се управлява само с докосване. Долният беше свързан с видеокамерите. Дюмонд седна на „капитанския“ стол, завинтен за пода на колата. Под мониторите имаше малко място, където той намести краката си. Рап и Коулман го наблюдаваха от една пейка в задната част.
Отне им почти петнайсет минути да стигнат Уошингтън Съркъл. На покрива на микробуса имаше багажник. Той никога не се използваше по предназначение. Беше пълен с антени, видеокамери, микрофони с пряко насочване и локатор на посоката. След като Дюмонд проникна в мрежата на „Спринт“, той приготви локатора и даде на Рап зелена светлина.
Рап и Коулман бяха уточнили как ще проведат разговора. Бяха се съгласили, че за начало ще е най-добре Рап да се държи така, сякаш не знае нищо за изчезването на Райли.
Дюмонд беше включил клетъчния телефон към високоговорител, за да могат да чуят всички разговора. Освен това записваше всичко. Рап набра номера и зачака. На четвъртото позвъняване сърцето му се сви от страх, че отново никой няма да се обади, но след шестото отсреща вдигнаха. Рап си пое дъх.
— Как сте, Професоре?
Питър Камерън беше оставил Райли в хола. Когато телефонът му иззвъня, той беше в антрето. Вдигна и чу познатия глас на Мич Рап. Бързо излезе от къщата и отиде при колата си. Не искаше Дюзър или някой от хората му да го чуе, като говори.
— Извинявай, че не отговарях на повикванията ти, но ме задържаха някои неща.
— Като например?
— Предпочитам да не говорим по телефона.
— Означава ли това, че искаш да се видим лично?
— Може би. — Камерън се поколеба. — Ако гарантираш сигурността ми.
— Зависи от това, което ще ми кажеш.
— Чуй ме, когато ме наеха за тази работа, нямах представа кой си. Иначе никога нямаше да приема.
— Караш ме да се чувствам по-добре — отвърна Рап саркастично. — Кой те нае?
3
ЕСЗ — Екип за спасяване на заложници (Hostage Rescue Team) — специален отряд на ФБР. — Б.пр.