— Да, интересно е — съгласих се аз и добавих: — А вие защо сте дошли в „Кол да Варда“?
— Ах, да, наистина за себе си нищо не казах. — Той закима с кръглата си глава и се усмихна, като че ли развеселен от мисълта, че и той е отседнал в „Кол да Варда“.
— Кажете, мистър Керамикос, защо наистина сте отседнали горе? Валдини казва, че предпочитате Кортина.
— Може и така да е — въздъхна той. — Но освен това обичам и усамотението. В моя живот е имало прекалено много вълнения и бурни моменти. В „Кол да Варда“ е тихо и спокойно. Не, за себе си няма да говоря. Предпочитам да поклюкарствувам с вас. Валдини? Валдини е дошъл в хижата с някаква цел. Той трябваше да купи хижата за своята приятелка контесата. Но чух, че не е спечелил тази сутрин на търга. Ето това ме интересуваше ще остане ли при това положение в хижата, след като тя вече е продадена на друг?
— А вие какво предполагате? — запитах аз.
— Какво предполагам ли? Няма нужда да предполагам. Аз знам. Ще остане. Така както знам и за вас, че не сте дошли тук, за да пишете филмов сценарий.
Наблюдаваше ме отблизо и внимателно. Почувствувах се изигран. Разговорът се изплъзваше от ръцете ми.
— Не съм се захванал сериозно с писането — отвърнах аз, — защото все още възприемам обстановката.
— Ах, да, обстановката. Да, това е добро обяснение, мистър Блеър. Писателят винаги може да даде каквото си иска обяснение за своите действия, колкото и странни да са те, като каже, че или търси подходящата среда за своите герои, или разработва сюжета, или търси прототип. Но за вашия сюжет необходим ли е търг? Нямате ли пред вид по-добри прототипи, отколкото контеса Форели? Нали виждате, аз наблюдавам. А резултатът от моите наблюдения показва, че вие се интересувате повече от това, което става около вас в „Кол да Варда“, отколкото от написването на сценарий за скиорски филм. Не е ли така?
— Интересувам се, разбира се — отвърнах аз, принуден да се отбранявам. След това добавих по-нападателно: — Аз например се интересувам и от вас, мистър Керамикос. — Той повдигна учудено вежди и се засмя. — Вие познавате Мейн отпреди, много преди да го видите миналата вечер в хижата. — Това беше удар наслуки. Не бях сигурен в предположението си.
Керамикос остави чашата си на масата.
— А, вие сте го забелязали? Много сте наблюдателен, мистър Блеър. — Той замълча за миг. — Питам се, защо сте толкова наблюдателен? — Погледна ме той замислено, като отпи от чая си, за да спечели време. — Уесън не е наблюдателен. Той е обикновен кинооператор и здравата се поти, за да заснеме кадрите, които му трябват. За Валдини знам. И за Мейн също. Но вие… за вас не съм сигурен. — Подвоуми се дали да продължи. — Ще ви кажа нещо — каза той неочаквано. — И ще направите добре, ако си помислите по това, което ще ви кажа. Вие сте напълно прав. Аз познах Мейн, като влязох вечерта в хижата. Познавам го отдавна. Вие не знаете много за него, нали? Как ви се вижда?
— Изглежда доста симпатичен човек. Начетен е, държи се приятелски, има привлекателен характер.
— Обаятелен човек, с една дума — подсмихна се Керамикос. — И много е пътувал. Бил е в Съединените щати по време на сухия режим. След това, се е завърнал в Англия и през 1942 влязъл в Британските военни сили. — Замълча за малко, след това продължи: — Ще ви заинтересува ли, мистър Блеър, да узнаете, че той е дезертирал от войската, докато е служил в Италия.
— Откъде знаете?
— Възползвах се от неговите услуги в Гърция — отговори Керамикос. — За известно време той ръководил една дезертьорска банда в Неапол — сбирщина от най-различни националности. На края военната полиция ги очистила. Той дойде в Атина след това. Там действуваше самостоятелно като служител на ЮНРРА42. Много способен служител на ЮНРРА се оказа. — Той се засмя и извади тежък сребърен часовник. — Трябва да тръгваме, иначе ще си изпуснете автобуса. — Керамикос стана и плати сметката. Аз също станах. Бръмченето на гласовете, тракането на приборите, всички шумове на кафенето бучаха в главата ми, така че започнах да се питам дали съм разбрал правилно това, което ми разказа гъркът.
42
Международна организация към ООН, чиято цел е била да оказва помощ на освобождаващите се от хитлеризма страни. Б.пр.