След закуска всички се скупчиха около печката. Това също беше необичайно, защото обикновено те се разотиваха по стаите си.
Известно време Джо ми говори за филма. Искаше моята подкрепа. Опитваше се да изкопчи резюме на сценария, който аз трябваше да съм подготвил в основни линии. Използвал ли съм хижата и злитовията? Какви епизоди за външни снимки съм предвидил? Но след като разбра, че не съм в настроение да разговаряме, също се умълча. След известно време той затвърди моето чувство, че атмосферата е напрегната.
— Като че ли този сняг оказва същото влияние върху хората, както мистралът45 или сирокото46. Колко ли ще продължи, Мейн?
— Ден-два може би — отвърна Мейн.
— Боже мой! — въздъхна Джо. — Значи, трябва да висим като ято бухали около тази печка няколко дни? За бога, Мейн, сядай на пианото и дай там нещо весело. Не мога да кажа, че страшно обичам гюрултията, която вдигаш сутрин, но всичко друго е по-добро, отколкото да дремем петимата около това чудовище, което наричат печка.
Но Мейн отговори, че нямал настроение. А и никой не подкрепи Джо. В края на краищата той отиде да си вземе книга за четене. Но дори и с неизменния приключенски роман в ръка не го свърташе на едно място. Валдини седеше и си чоплеше зъбите с кибритена клечка. Мейн и Керамикос като че ли бяха потънали в размисъл.
Ние седяхме и чакахме. Най-после около десет и половина дрънченето на стоманеното въже ни съобщи, че шейната е започнала да се изкачва. Никой не се помръдна. Но атмосферата бързо се промени. Очакването бе заменено с любопитство. Станах и отидох до прозореца, който гледаше към пъртината на шейната.
— Кой идва, вашият режисьор ли? — запита Мейн.
— Още не се вижда — отвърнах аз. Видимостта беше много лоша. Пъртината на шейната се губеше в сивата здрачина на падащия сняг.
Мейн дойде и застана до мен. Изпод снега се показа стоманеното въже. А след него като призрачен кораб се появи и шейната.
— Като че ли идват двама души — каза Мейн. — Кой ли друг се е решил да се изкачва тук в такъв ден? — Той се извъртя. — Знаеш ли кой е другият в шейната, Валдини?
Малкото човече, съзерцаващо ноктите си, вдигна глава. Беше облечен в небесносин костюм с тъмносиня риза и кървавочервена вратовръзка. Приличаше на диригент на джазов състав. Гуменото му лице се набръчка в усмивка, но тя не обхващаше и очите. Те останаха бдителни и присвити. Той смукна през зъби:
— Възможно е.
Шейната вече наближаваше върха. Беше покрита с дебел сняг. Разпознах двамата пасажери, които седяха зад Емилио — това бяха Енглес и контесата.
Шейната спря на малката дървена платформа, почти зарита от снега. Енглес погледна към хижата, видя ме и кимна отсечено с глава. Мейн въздъхна облекчено и се върна успокоено на мястото си до печката. Карла разговаряше весело с Енглес, докато сваляха ските си от задната част на шейната. Ана излезе и пое двата куфара на Енглес.
Аз се отдръпнах от прозореца. Останалите, както и преди, седяха неподвижно. Никой не говореше. Тиктакането на часовника с кукувичката се чуваше високо и ясно. Отидох до бара и извадих бутилка коняк и няколко чаши. Отвън се чу как някой подпира ски на дървената стена на хижата. След това вратата се отвори и влезе контесата, следвана от Енглес. Джо стана и протегна ръка:
— Здрасти, Енглес. Радвам се, че те виждам. Добре ли пътува?
Това беше единственото движение откъм групата до печката. Мейн и Керамикос наблюдаваха Енглес, а Валдини наблюдаваше контесата.
Джо почувствува заплашителното мълчание и се опита да го прогони, като заговори:
— Заповядай, ще оставя палтото ти на масата. Май ти е необходима една чашка, а, шефе? А, както виждам, Нийл вече се е сетил. Е, по-добре да те представя веднага щом като ще отседнеш тука. Всички сме налице. Не може да се излиза в това проклето време.
Енглес кимна късо и отсечено към групата до печката, докато Джо го представяше. След това каза:
— Ела да пийнем, Джо. Искам да чуя какви снимки си ми приготвил. И ти трябва да пийнеш нещо, Карла. Какво ще вземеш?
Тя си свали дебелото яке, обточено с кожи. Беше облякла своя ален скиорски костюм. В мрачната унила стая весело плисна вълна от цветове.
— Една стрега47, ако обичаш. — И тя го хвана подръка, като че ли той беше единственият мъж на този свят.
47
Буквално означава „вещица“ (ит.). Тук става въпрос за алкохолна напитка, произвеждана в Беневенто (Италия). Б.пр.