— Добре, Нийл — засмя се той, — тук си прав. Значи, това беше за Карла и Валдини. А за Керамикос какво можеш да кажеш?
Повторих му това, което Керамикос ми беше казал за Мейн, разказах за срещата в машинното отделение на злитовията и как гъркът отрече, че е претърсвал стаята ми.
— Нещо за Мейн? — запита той.
— Знам само това, което Керамикос ми разказа и… случая със ски похода вчера.
Той се замисли за момент.
— Ти си се справил много добре, Нийл — каза той с неочаквана приятелска усмивка. Замълча отново. След това продължи: — Да предположим, че Мейн е бил този, който е претърсвал стаята ти онази нощ. Това би ли му дало основание да иска да се отърве от теб?
— Едва ли — отвърнах аз, но веднага си спомних листа на пишещата машина. — Да, би могло. Бях написал доклада до теб. Той съдържаше това, което Керамикос ми беше казал. Който и да е претърсвал стаята ми, е забелязал листа на машината.
Той кимна:
— Ами ако човекът, с когото Керамикос е разговарял онази нощ, е бил Мейн? Можеше ли да бъде Мейн?
— Не знам — отвърнах аз. — Не успях да го видя. Но по височина отговаря на Мейн. Би могъл да бъде.
— А ако това е бил той, тогава Мейн би могъл да си извади съответните заключения от факта, че ти не си бил в стаята си. Да-а, мисля, че това трябва да е бил нашият приятел Мейн.
Настъпи мълчание. Той като че ли беше изчерпал въпросите си.
— Виж какво — подхванах аз, — смятам, че е крайно време да ми дадеш известна представа за това, което става тук.
Той се замисли. След това каза:
— Ще останеш разочарован, Нийл. Аз знам по-малко, отколкото ти самият знаеш. Известно ми е само миналото на Керамикос и Мейн. Но не знам какво общо имат те с комбината Карла-Валдини. Чувствува се някакво напрежение, това забелязвам. Но защо? Единственото нещо, което аз знам, а ти — не, е причината, събрала всички тук. А колкото и по-малко знаеш за нея, толкова по-далеч от опасности ще бъдеш. Сега след моето пристигане мисля, че теб повече нищо сериозно не те застрашава. За останалото смятам, че ще се разреши от само себе си — с малко помощ, разбира се. Хижата е вече откъсната от света. Тези, които преследват някаква цел в „Кол да Варда“, се набутаха тук като в клетка. — Той се разсмя и в тъмните му очи заблестяха дяволски пламъци на трескава възбуда. — Сега ще им гледаме сеира. Гърнето е готово да кипне. Ние ще слезем долу и ще започнем да подклаждаме огъня. Каквото и да кажа или каквото и да направя — не се намесвай. Само стой настрани и наблюдавай фойерверките. — Той стана рязко и отвори вратата. — И не казвай нито дума на Уесън. Той смята, че приключенията стават само във филмите. Ако животът го сблъска с някое истинско приключение, ще получи припадък.
Когато слязохме отново в столовата, заварихме единствено Карла и Мейн. Карла продължаваше да пие стрега и ако се съдеше по червенината на бузите й, тя бе обърнала доста чашки, докато ние сме били в моята стая. Мейн си беше възвърнал непринуденото държане с помощта на коняк. Алдо стоеше зад бара.
— Дуе коняк48 — поръча Енглес.
— Си, си субито, синьоре49.
— Къде е Уесън? — обърна се Енглес към Мейн.
— Отиде да прояви някакви филми, за да ви ги покаже.
— А Валдини и гъркът?
— Те отидоха да го гледат как работи — отвърна Карла. — Но защо Стефан проявява любопитство, след като знае, че снимките не са порнографски, това не мога да ти кажа — добави тя със смях.
Мейн наблюдаваше Енглес — наблюдаваше го и изчакваше. Двамата създаваха неприятна, натегната атмосфера. Известно време Енглес пи мълчаливо. Карла не говореше. Тя наблюдаваше и двамата и в очите й имаше някакъв блясък, който аз не разбирах.
Мейн беше този, който направи първата стъпка. Мисля, че той повече не можеше да издържи на мълчанието.
— Измислихте ли защо съм искал да убия Блеър? — Стараеше се да говори със спокоен глас, но едно леко потрепване издаваше напрегнатите му нерви.
Енглес вдигна поглед към него. След това се обърна към Карла:
— Спомняш ли си какво ми каза миналата нощ — когато ми разправяше какъв в същност бил Мейн? Ти каза, че той те е измамил с двойна игра.
Карла кимна и очите й заблестяха като очите на котка в тъмното. Мейн остави чашата си на бара. Пестникът му се сви, сякаш бе готов да удари някого.
— Ще ти бъде ли интересно да узнаеш — продължи Енглес с равен глас, — че той няма да се задоволи с измама чрез двойна игра? Той смята да те убие.
— Това е лъжа — извика Мейн, а след това добави с подигравателна усмивка, за да прикрие твърде категоричното отричане. — И как според вас съм замислял да убия Карла?