— Господа, моля никой да не мърда! — каза той и в неговия безпристрастен глас прозвуча повелителна, метална нотка, която много подхождаше на пистолета. — Аз съм много точен стрелец. Никой да не мърда, моля. Пуснете контесата, мистър Мейн!
Мейн пусна китката на Карла и тя се строполи на пода. Секунда след това с едно-единствено бързо движение скочи на крака и грабна счупената чаша. Докато пръстите на ръката й се свиваха отново около столчето на чашата, тя не сваляше очи от Мейн. Лицето й бе обезобразено от гняв — зъбите стърчаха навън буквално оголени, от очите й излизаха искри. Ни най-малко не се съмнявахме какво възнамерява да направи със счупения ръб на чашата. Тя пристъпи бавно към Мейн — движенията й бяха предпазливи, обмислени и гъвкави като на змия. Долната челюст на Мейн, там, където личеше белегът, потръпваше нервно и той на два пъти преглътна. Никой от нас не можеше да направи каквото и да е. Нещо в поведението на Валдини ни беше убедило, че той няма да се поколебае да стреля.
И точно в този момент тихо влезе Джо. Той разглеждаше някакви негативи. Първото нещо, на което се спря погледът му, беше пистолетът в ръката на Валдини.
— Боже мили! — извика Джо. — Не трябва да се насочва така пистолет към хората! Може да гръмне. Я да видя дали е зареден. — И той протегна грамадната си лапа и го взе от Валдини.
Ние не мръднахме — толкова силно бяхме учудени. Но най-учуден ще да е бил самият Валдини. Знам, че това ще ви прозвучи невероятно, но уверявам ви — стана точно така. Джо Уесън влезе и взе пистолета от ръката на Валдини. И Валдини не се възпротиви. Единственото обяснение би могло да бъде, че Джо не е изпитвал никакъв страх. На него и през ум не му е минавало, че Валдини е бил готов да стреля. И защото не го е било страх, Валдини е загубил самоувереността си.
Джо извади пълнителя и след това изгледа съвсем ядосано Валдини:
— Ти знаеш ли, че това желязо е заредено? — Поклати глава, измърмори под нос нещо като „глупави работи правиш“ и му подаде пистолета и пълнителя поотделно.
Пълното неведение на Джо, че зад пистолета в ръката на Валдини се крие нещо сериозно, подействува като студен душ. Напрежението спадна. Мейн отново взе чашата си. Карла се успокои. Ние всички започнахме отново да се движим и разговаряме нормално. Все едно че група кукли бяха неочаквано оживели. Като че ли самата стая въздъхна с облекчение.
— Точно навреме, Джо — провикна се Енглес. — Валдини тъкмо ни показваше как сицилиански гангстер изважда пищов. Какво ще пиеш? — допълни той, без да обръща внимание на мрачния поглед, който му хвърли Валдини.
— Ще пийна един коняк — изломоти Джо. На лицето му се беше изписало озадачено изражение. — Защо въобще сте позволили на това дребно копеле да си играе с пистолета? — прошепна той, като се намъкваше между мен и Енглес. — Предполагам, че в тази проклета страна всеки носи пистолет със себе си. Но би трябвало да знаят, че не е безопасно да ги подмятат наляво-надясно. — Той подаде две филмчета на Енглес. — Една-две снимки на злитовията и няколко вътрешни снимки на столовата. Разгледай ги. Не са лоши. — На мен подаде трета ролка: — Искаш ли да се видиш как припадаш от изтощение? Трябваше ми още малко светлина, иначе това е хубав, динамичен кадър. Хваща окото, въпреки че ти малко преиграваш. — Изпи си коняка и като остави чашата на бара, добави: — Е, по-добре ще е да отида да проявя още няколко филма. Нищо друго не мога да правя в това отвратително време. Ех, ако имах камера с мен, като влизах преди малко! Нямаше да е лошо да заснема Валдини с пистолет в ръка. Всичко изглеждаше толкова истинско! Е, шефе, ще чакам да чуя мнението ти за снимките.
— Обезателно — отвърна Енглес и Джо се измъкна от столовата.
Аз се огледах. Всичко изглеждаше напълно спокойно. Мейн се беше настанил на пианото и подрънкваше нещо, което не можех да позная. Карла разговаряше оживено с Валдини. Керамикос отпиваше на малки глътки анисето в другия край на бара. От пианото прокънтя един акорд и Мейн превключи със злобно чувство за хумор на „Ла Дона Имобиле“51.
— Гърнето ври много добре — промълви тихо Енглес. — Още една сцена като тази и тук наистина ще започне да се стреля. Валдини не е единственият, който има пистолет — в това съм напълно уверен.
— Какви са тези приказки за някакви милиони в злато?
Музиката от пианото прикриваше нашия разговор.
— Спомняш ли си изрезките от „Кориере дела Венеция“, които ми изпрати? В една от тях се говори за злато. Става въпрос за пратката злато от банката във Венеция. Част от него изчезнала по пътя. Точното място на неговото изчезване е проходът Тре Крочи. Тия негодници са се събрали тук заради това злато. Мейн, Керамикос, Валдини и контесата — те всички знаят за него. И всички мислят, че то е някъде тук, на върха. Интересното е кой от тях знае къде точно е то?