— Прекалено откровено говорите по тези въпроси — каза Енглес.
— Защо не? Вие сте полковник от британското разузнаване, нали?
— Бях — поправи го Енглес. — Сега вече не съм военен.
Керамикос мръдна неопределено с рамене:
— Какво значение има за какъв се представяте сега? Аз се водя корабен агент. Вие също си оставате към разузнаването и сигурно ви е известно, че вашите хора знаят, че ние съществуваме. Но какво мога да направят те? Например какво могат да направят на мен? Аз съм гръцки поданик. Гърция е свободна страна. Те не могат да ме арестуват. А и аз няма да направя нищо глупаво тук, в Италия. Аз ще взема златото. Но ще бъда внимателен. Аз никого няма да убия, ако това може да се избегне. Мейн и Валдини са нещо друго. Те и двамата са гангстери и са опасни. Мейн е дезертьор, както казах на Блеър.
— Да, аз знам всичко за Мейн — отговори Енглес. — Мен обаче ме интересува как вие разбрахте за това злато. Не може да сте научили за него в Гърция.
— Не може ли? — Керамикос изглеждаше развеселен. — Но въпреки всичко това е моето първо излизане от Гърция, след като заминах за Александрия. А това беше много отдавна — точно преди военния метеж в Гърция. Да, аз наистина чух за това злато в Гърция. Просто късмет. От обречената на смърт охрана, конвоираща златото от Венеция до тук, един-единствен човек успял да избяга и той потърси помощта на моите хора в Солун. Те пожелали да им разкаже всичко за себе си и той не издържал на разпита. Но вие знаете историята за това, как Щелбен е пипнал златото, нали?
— Само от умозаключения — отговори Енглес, — но не и от свидетелски показания. Щелбен не си отвори устата. Пък и аз наистина не знаех, че някой от охраната е избягал. Той е убил дори личния си прислужник, който му е служил повече от шест години. Ще ми се да узная какво е казал вашият човек. А Блеър все още нищо не знае за историята с това злато.
— А! Тогава вие трябва да прочетете показанията на ефрейтора, който е избягал. И ще пийнем по нещо, за да се подкрепим, нали? — Той поръча напитките и аз се наведох по-напред, защото Мейн бе захванал на висок тон някаква бурна мелодия, което, примесено с воя на вятъра, ми пречеше да чувам добре.
След като Алдо остави чашите пред нас, Керамикос продължи:
— Това не говори добре за Гестапо. Но всички организации, нали разбирате, си имат своите лоши служители. Не трябва да забравяте, че това е станало почти преди края на войната. И Щелбен е убил много хора, преди да застреля деветимата войници. Златото е било в банка във Венеция. Било е собственост на една от римските банкерски къщи и е било закарано във Венеция за по-голяма сигурност, след като вашите войски дебаркирали в Анцио54. След като ние се отдръпнахме зад линията на реката По, Хайнрих Щелбен получил заповед да превози златото до Райхсбанк в Мюнхен. Трябвало да го закара по шосе, защото вие бомбардирахте със самолети железопътните линии и избраният маршрут минавал през Кортина и Болцано за Инсбрук. Представете си този малък конвой. Камионът със златото — с покрита каросерия и запечатан — и два фолксвагена. Охраната се е състояла от седем честни немски золдатен и Щелбен… Те са карали злато на стойност над осем милиона долара.
Глава седма
Историята на златото
Керамикос замълча и се огледа бързо наоколо. Сега Мейн свиреше „Данс Макабр“55. Контесата и Валдини все още разговаряха. А снегът продължаваше да се носи на вихри покрай прозореца и се натрупваше на големи преспи по терасата. Тогава Керамикос извади стар кожен портфейл от джоба си и измъкна от него сгънат лист хартия. Оглади го на бара и го подаде на Енглес.
— Това е показанието на ефрейтор Холц от Гренадирски танков полк — каза той. — Може да го прочетете.
Енглес постави листа на бара така, че да мога да чета през рамото му. Беше написано на пишеща машина на немски език. Носеше датата 9 октомври 1954 г. Предавам го тук дословно, защото случайно ми е подръка сега, когато пиша, и защото това е много важно показание. Холц разказва случилото се с прямота и простота в начина на изразяване, обичайни за показанията на войниците. А всичко това, придружено от свиренето на Мейн и шума на вятъра, караше описваната сцена да оживее пред мен, докато я четях там горе, в столовата на хижата, точно над мястото, където тя наистина се бе разиграла. Тя, както каза Керамикос, не беше приятна история и придаваше на отминалите събития една необикновена отсенка на реалност, която според мен притежаваха всички неща, вдъхнали алчност и причинили смъртта на много хора.
54
Град в Италия (45 км южно от Рим). В района на гр. Анцио на 22.1. 1944 г. англо-американските войски извършват голям десант — операция „Шинкъл“. Б.пр.