(Превод от немския оригинал, взет от тялото на Керамикос, гърка)
На 15 март 1945 ми беше заповядано да се явя с охрана от трима души пред капитан Хайнрих Щелбен в Алберто Даниеле, Венеция. Капитан Щелбен ми заповяда да продължа за Банка Комерчале дел Пополо и да поема охраната на четиридесет дървени сандъчета, съдържащи злато. Веднага щом се стъмни, ние натоварихме сандъчетата на военна моторница и тръгнахме за Пиацале Рома56. Там прехвърлихме сандъчетата в затворен камион, който след това беше запечатан от капитан Щелбен и един служител на банката в мое присъствие. След това капитанът ми даде маршрута, който беше Местре—Конелияно—Кортина—Болцано—Инсбрук—Мюнхен. Освен запечатания камион в тях с шофьор беше даден на мен и ми беше заповядано да застана начело на колоната. След нас следваше камионът със златото с шофьор и един от моите войници за охрана. Колоната завършваше с капитан Щелбен в другия фолксваген с шофьор и останалите двама от моите войници. И тримата шофьори бяха немци. Не им знам имената. Имената на моите войници са редниците Флик, Вернер и Райнбаум.
В Понте неле Алпи спряхме, за да поставим вериги. Пътищата нагоре в планината бяха дебело покрити със сняг. Беше много студено и хлъзгаво. Малко след Кортина капитан Щелбен заповяда да спрем, като изсвири с клаксона на своята кола. Беше малко след два часа сутринта. Намирахме се в най-високата точка на някакъв проход. Разгледах картата и разбрах, че това е проходът Тре Крочи, а големият квадрат от постройки, които току-що бяхме отминали — хотел „Тре Крочи“.
Капитанът изравни колата си с моята и ми каза, че е получил заповед в запечатан плик, който трябвало да се отвори на това място. Той извади един плик и го отвори. След това ми каза, че му се заповядвало да остави златото под охрана в някакво бетонно здание на върха на влекова шейна някъде наблизо. След това той поведе колоната и ние се отбихме от шосето по един черен път. След няколкостотин метра стигнахме до едно железобетонно здание и часовият отпред поиска паролата.
Капитанът обясни какви заповеди е получил и часовоят извика началник-караула. Когато началник-караулът — ефрейтор — дойде, капитан Щелбен му подаде писмената заповед. Ефрейторът не знаеше какво да прави и каза, че трябвало по-напред да пита своя командир, който бил разквартируван в хотела. Капитанът отвърна, че такова забавяне е недопустимо, и му каза да изпълнява заповедите, които недвусмислено изискваха златото да бъде незабавно пренесено и складирането му да завърши преди зазоряване. Той каза, че веднага щом го пренесат, той ще отиде заедно с началник-караула до хотела, за да говорят с неговия командир.
Ефрейторът се съгласи. След това ние разчупихме печатите на камиона и започнахме да разтоварваме сандъчетата със злато и да ги товарим на влековата шейна. Помагаше ни целият караул, т.е. двамата часови и ефрейторът. Докато вършехме тази работа, ефрейторът се приближи до мен и сподели своето безпокойство от това, че не му било разрешено да докладва на своя командир в хотела. Той беше баварец и се числеше към зенитно поделение, поело службата от алпийските войски, които били на обучение там. Те строяха тежки противовъздушни позиции на върха на злитовията. Той изтъкна пред мен, че му изглеждало странно, че не е бил предупреден за пристигането на такъв важен конвой. След краткия разговор аз също се обезпокоих, още повече че моите войници започнаха открито да роптаят, защо то бяха подведени, че ще пътуват за Германия.
Шейната можеше да поеме само половината от златото. И когато тази половина беше натоварена, аз отидох с ефрейтора от караула при капитана. Ефрейторът настоя да му бъде разрешено да докладва на своя офицер. Отначало капитан Щелбен отказа. Той много се ядоса и заплаши ефрейтора с наказание за създаване на пречки в работата на Гестапо. Аз заявих на капитана, че отсъствието на ефрейтора няма да се отрази върху пренасянето на златото, още повече че един от войниците от караула можеше да кара еленовата шейна.
На края капитан Щелбен се съгласи да отиде с ефрейтора до неговия командир. Той ми заповяда да се кача на върха с първия товар. Аз трябваше да оставя един от моите войници с тези от караула да охраняват камиона. След това той тръгна с ефрейтора.