— Личностни качества — повтори той, докосвайки с пръст едната си ноздра. — Спокоен. Самовглъбен. Може би малко мрачен. Вероятно защото там нямаше момчета, с които да се забавлява. И естествено фактът, че беше немец… Това е. Не общуваше много, както повечето от нас. Бък даде на всеки малко дървено бунгало и ни каза да „отливаме шедьоври“. Уединението се поощряваше. Не беше място за срещи.
— Чух, че голямото празненство за откриването било доста интересно събитие.
— Същото чух и аз — вино, жени, песни, музика, всякакви развлечения. Веднъж да си позволя малко ха-ха21 и се наложи да ми извадят апендикса. Лош късмет, нали? Когато се възстанових и се върнах, старецът не ми говореше. Наказваше ме за отсъствието. Сякаш му бях направил напук и сам бях спукал апендикса си. Няколко месеца по-късно бях изритан от „Убежище“.
Отстрани пръчицата целина от чашата и допря устни до ръба й.
— Божичко, сякаш се връщам в онова време. Наистина ли мислите, че от това ще излезе материал за книга?
— Надявам се.
— Изпратете ми един екземпляр, ако някога я публикувате.
— Непременно. Като говорим за публикации, не мога да намеря нищо за двамата пишещи приятели — Терънс Трафикънт и Дентън Мелърс. Трафикънт е написал бестселър, после изчезва от фокуса на хроникьорите, а Мелърс като че ли е изчезнал, без да е публикувал нищо.
— Тери Пирата и Дени… Странно е, не съм се сещал за тях от години. Е, Тери вероятно е в някой затвор. Но нямам никаква идея, що се отнася до Мелърс.
— Считате, че Трафикънт пак се е забъркал в неприятности?
— Не се съмнявам в това. Неприятностите бяха неговото призвание. Въобразяваше си, че е лошо момче, адски див нарушител на закона от Запада. Стопроцентов престъпник, ето какъв беше. Имаше навик да се разхожда със затъкнат в колана огромен ловджийски нож, вадеше го, когато се хранехме, ровеше с него между зъбите си и почистваше ноктите си. Докато се хранеше, го оставяше до своята чиния, като с една ръка пазеше храната си, сякаш щяхме да му я откраднем. Наистина тормозеше горкия Шпренцел. Събличаше ризата си и питаше Шпренцел дали го намира красив. Имитираше акцента на немеца, наричаше го „кавал“ и с други, по-обидни имена. Заплашваше го.
— Как го заплашваше?
— „Ще те направя моя жена, духач!“ С такива глупости. Ние също губехме ум от страх, но Лоуел винаги заставаше зад Тери. Проклетият му домашен любимец — бяхме като едно голямо весело семейство. Къде другаде може да е Трафикънт, ако не е в затвора?
— Все пак е странно — казах аз. — Да постигне такъв успех и да се върне към предишния си начин на живот.
— Престъпник — сякаш с ярост каза Грейдън-Джоунс. Челото му лъскаше от пот, облиза устните си. — Никога не е бил друго — остана си престъпник.
— Ами Мелърс?
— Още един чаровник — изключително интелигентен наистина. Красноречив, образован, но отчасти гъзолизец.
— Имате предвид задника на Лоуел ли?
— И този на Тери. Той най-добре от всички ни се разбираше с Тери. Но не бе така желан като него. Номер две в йерархичната стълбица.
— От думите ви излиза, че е съществувала класация.
— Със сигурност. На върха — Тери, следваше го Дени. След това Шпренцел и аз, оплаквайки лошото си класиране. Трябва да призная, че Шпренцел бе ударил дъното, тъй като беше гей. Бък не понасяше хомосексуалисти. Мъжът си е мъж и толкоз, трябваше да яде сурово месо на закуска.
— Но е приел Шпренцел сред избраниците.
— Не знаел, когато го приел. Шпренцел не беше от женствено фееричните гейове, които афишират хомосексуалността си. Всъщност самият аз не помня как разбрахме, че е гей. Вероятно от Тери. Тери непрекъснато го натякваше. — Наведе глава. — Цялата онази показност. Ловджийският нож… Да, горкият Шпренцел беше твърде обикновен.
— Мелърс също ли беше особняк?
— Не, всъщност не — университетски тип. Непочтен — да, но не противен.
Опитах се да измисля как да го накарам да ми опише Мелърс.
— Виждал съм фотография на Трафикънт, но нито една на Мелърс.
— Да, Тери се превърна в знаменитост за известен период. Книгата му.
— Ами Мелърс? Издал ли е изобщо нещо?
— Нямам представа. — Сви рамене. — Както споменах, Бък насърчаваше уединението.
— Как изглеждаше? Помогнете ми да си изградя представа за него.