— Разбирам какво имате предвид. Прочетох за голямото празненство при откриването на „Убежище“. Звучи ми като ситуация извън контрол — нещо като хипарско сборище. Подходящо място за беля.
Заби поглед в тавана. Евтини акустични плоскости.
— Да-а, може би. Нещо „а ла Фелини“. „Dolce Vita“25 с привкус на киселина, сюжет в стил шейсетте-седемдесетте. Знаете ли, модата от онова време сякаш отново се завръща.
— Вие бяхте ли на празненството?
— В самото му начало. После стана прекалено шумно и жена ми настоя да я върна у дома.
— Видяхте ли Мелърс или Трафикънт?
— Не-е. Имаше стотици хора, беше шумно, пълен хаос, всякакви отрепки. Една от ситуациите, в които виждаш всички, но в действителност не забелязваш никого, ако разбирате какво искам да кажа.
Ап поклати глава:
— Кой ще редактира книгата?
Измислих някакво име.
— Най-добре си намерете агент или говорете направо с мен и можем да постигнем някакво споразумение. Да кажем, осемнадесетмесечен договор, включително авторските права върху адаптирането на първата преработена версия след заснемане на филма.
— А за какъв хонорар за написване на сценария говорим?
— Хей! — извика той, смеейки се. — Може би наистина не ви е нужен търговски агент. За какъв хонорар ли? За обичайния в такива случаи. Ако приемем, че предизвикаме интереса на кабелните мрежи. Но преди да им направя предложение, трябва всичко останало да е подготвено. В днешно време те са по-предпазливи от девица върху кон. Нямахте предвид кино екранизация, нали?
— Всъщност…
— Забрави, Сами. В телевизията е истинската мощ. Телевизиите поемат рискове, от които филмовите компании се страхуват. Мислите ли, че можете да ми подготвите кратко резюме — до една-две страници? Да кажем, за следващия вторник?
— Дадено. Но преди това бих искал да обсъдим някои проблеми на сюжета, да се уверя, че говорим на общ език.
— Сюжетът — пренебрежително каза той. — Вие сте писателят. Дайте ми добри и лоши герои, някакъв конфликт, развръзка — можете да включите дори бойни изкуства. Кабелните телевизии са луди по бойните изкуства, не излъчват нищо прилично след популяризирането на кунгфу. Музиканти, нудисти и нещо демонично. Защото не могат да се показват голи, но вие ще намерите начин да разкриете, че задниците им са оголени. Само ще загатнете голотата. Но с уважение към човешкото тяло. Нещо, което да отприщва женското въображение, без да предизвиква възмущение. Добро и зло. Героите залитат, но в основни линии запазват своите добри черти. Колкото повече си го представям, толкова повече харесвам идеята за този филм.
Потри доволно ръце и се изправи.
— Мелърс ли виждате като прототип на отрицателния герой?
— Само ако го направите бял.
— Можете ли да ми кажете нещо за него, което би придало правдоподобност на отрицателния образ?
— Отблъскващ тип. Както вече споменах, той мразеше жените. Наричаше ги угодливи кучки. Взех го на работа в компанията след закриването на „Убежище“. Дадох му работа от съжаление. Работеше върху книга, но не можа да я завърши.
— Писателско вдъхновение?
— Парично вдъхновение. Писателското вдъхновение беше привилегия на Лоуел. Дени дойде да ме моли за работа, защото знаеше, че имам меко сърце. Без пукнат цент — дотогава Лоуел го беше издържал. Беше започнал работа върху онази книга, щеше да бъде най-значимата творба, писана след „Моби Дик“, ако успееше само да я завърши. И тъй като бях щедър добротворец, осигурих му работа в компанията в замяна на правото да получа първи предложение за финансиране на неговата книга.
— Какво работеше той?
— Работа за идиоти. В търговския отдел. Печаташе доклади, архивираше договори, изготвяше ксерокопия на документи. Идеята беше да има достатъчно време, за да пише. После един ден влезе с танцова стъпка в кабинета ми, заяви, че книга няма да има — щял да напише филмов сценарий. Сюжетът сам налагал тази форма. Чудесно, това само ме улесняваше. Чаках шест месеца, после още шест.
Отиде до лавицата с папки. Обходи я бързо с поглед, после извади тънка ненадписана папка, отвори я, върна я на мястото й и взе друга, по-тънка дори от първата.
— Ето какво ми даде.
Взех папката. Изработена от кафяв картон с мраморна шарка. На титулната страница бе напечатано само заглавието: