— Свързани с него ли? Например да се появя на церемонията по връчване на наградата „Пулицър“4 под ръка с него? Не, не съм съгласна. Не е бил до нас достатъчно дълго, за да се ползва с подобна привилегия.
— Но когато той се намеси, нещата винаги се променят.
— Променят се заради това кой е той. Това е като да си дъщеря на президента. Или на Франк Синатра. Хората не ви възприемат самостоятелно, а винаги съзират родството ви с него. И обикновено са шокирани — като вас самия — как е възможно Великия да е оставил толкова обикновено потомство.
— Аз…
— Не, няма нищо — прекъсна ме тя с махване на ръка. — Харесва ми да съм обикновена: харесвам обикновената си работа, обикновената си кола, обикновения си апартамент, харесват ми сметките и данъчните удръжки, да мия чиниите и сама да изнасям боклука. За мен „обикновен“ е равнозначно на „райски“, доктор Делауер, защото докато растях, в живота ми нямаше нищо „рутинно“.
— Майка ви е починала скоро след раждането?
— Била съм едва на няколко месеца.
— Кой ви отгледа?
— Нейната по-голяма сестра — леля Кейт. Самата тя бе почти дете, току-що завършила колежа „Барнард“. Живееше в Гринич Вилидж. Не си спомням много от онова време, освен че непрекъснато водеше Елфи и мен по различни ресторанти. После се омъжи за Уолтър Лейзър — писателя, но тогава бе само репортер. Години по-късно Кейт се разведе с него и продължи следването си. Антропология — беше състудентка с Маргарет Мийд и се включи в няколко експедиции в Нова Гвинея. Това означаваше пансион за мен и Елфи, в който живяхме до завършване на средното си образование.
— Заедно ли?
— Не, него изпращаха в подготвителни училища, а мен — в девически.
— Сигурно е било тежко да бъдете разделени.
— Бяхме свикнали с постоянните премествания.
— Ами полубратът и полусестрата, които споменахте?
— Кен и Джо? Те живееха при майка си, в Сан Франциско. Както ви казах, не поддържахме контакт.
— Къде беше баща ви през всичките тези години?
— Беше зает със своята известност.
— Помагаше ли ви финансово?
— Да, естествено чековете винаги идваха навреме, но за него това не бе проблем: беше наследил цяло състояние от майка си. Сметките се покриваха от неговата банка, а джобните ми пари изпращаха в училището на разпореждане на директорката. Прекалено добре организирано за един артист, не мислите ли?
— Не идваше ли да ви види?
Поклати глава:
— Нито веднъж. Телефонираше два или три пъти в годината, на път за някаква конференция или изложба.
Тя отстрани нещо от клепачите си.
— Съобщаваха ми, че трябва да отида в административното крило на училището и секретарката, занемяла от страхопочитание, ми подаваше телефонната слушалка. Аз събирах кураж, казвах: „Ало“ — и от другия край на линията закънтяваше неговият гръмотевичен глас: „Здравей, момиче. Прясно еленово филе ли хапна на закуска? Вече по-добре ли тичаш?“. Остроумно, нали? Като в някоя от онези глупави ловни истории, разказвани между мъже. Следваше резюме на неговите ангажименти, след това: „Довиждане“. Не мисля, че съм казала повече от двадесет думи през всички онези години.
Обърна се към мен.
— Когато бях на четиринадесет, реших, че ми е дошло до гуша и накарах съквартирантката си да каже, че ме няма в спалното. След този случай престана да се обажда. С великите хора имаш шанс само веднъж.
Направи усилие да се усмихне, устните й отчаяно се опитваха да застанат в подходящото положение. Накрая успя да принуди ъгълчетата им да се извият нагоре.
— Не е чак толкова страшно, доктор Делауер. Мама е умряла, когато съм била толкова малка, че нямах възможност да почувствам разликата от нейната загуба. А той беше… Нищо. Както вече казах, животът на други хора е къде по-тежък.
— Този стремеж към обикновеност…
— Наистина харесвам своята обикновеност. Нито искрица талант у мен, а също и у Елфи. Вероятно затова нищо не го свързва с нас. Ние сме живо свидетелство, че е създал посредственост. Вероятно му се е искало всички ние да не съществуваме. Горката Джо задоволи това му желание.
— Как умря тя?
— Изкачи някакъв връх в Непал, но така и не слезе от него. Съпругите му също се съобразиха с желанието му. Три от четирите му жени са покойници.
— Майка ви вероятно е била много млада, когато е починала.
— На двадесет и една. Простудила се и починала от термичен шок.
4
Ежегодно връчвана награда за принос в журналистиката, литературата и музиката, учредена от Джоузеф Пулицър (1847 — 1911), американец от унгарски произход, вестникарски магнат и филантроп. — Б.пр.