— Продължава да търгува с наркотици, а?
— Не! — извика тя. — Отдава чартърни корабчета за риболов.
— Том и преди е ходил при него, нали? Връща се и обикновено е натоварен с албакор28 и корбина29. Отгатнах ли?
— И какво от това?
— Какъв е адресът?
— Не знам, Грег го каза само на Том. Все още е нелегално пребиваващ там. Моля ви, не го забърквайте в неприятности, той е добро момче.
— Том не ви е казал адреса му?
— Не, той трябваше да… — Започна да барабани с пръсти по плота.
— Той трябваше да?…
— Да ни чака. В Мексико Сити с микробус. После заедно щяхме да пътуваме до селището. Билетите трябваше да са оставени на гишето. Но казаха, че всичко било отменено: че Том се е обадил да откаже резервацията за полета. Защо го е направил? Защо?
40.
Използвах телефона на бюрото, за да се обадя в дома на Майло, и с удоволствие чух как се включи телефонният секретар.
— Следовател Стърджис? Доктор Делауер е. Току-що имах дълъг разговор с мисис Шей… Не, в магазина й. Да, зная за летището, именно там… Знам, но предположих… тя ми даде, по мое мнение, ценни сведения, вероятно вие също ще искате да ги чуете… Не, не мисля. Искате ли да разговаряте с нея? Кога? Добре… Не, не мисля така. Не, той не е… В Мексико… някакво рибарско селище, твърди, че не знае къде се намира то и аз съм склонен да вярвам… Какво? Не. Не мисля. Добре, ще се видим тогава.
Затворих и повдигнах рамене.
— Чувствам се като глупак, като ви питам, но нали не възнамерявате да напускате града?
Не беше ме изпускала от очи от момента, в който бях вдигнал слушалката.
— Кога ще дойдат да разговарят с мен?
— Скоро. В момента разговарят с други хора. Името ви е включено в списък с лицата, които не могат да напускат града, предоставен на летищните власти. Ако се опитате да напуснете страната, паспортът ви ще бъде конфискуван.
— Все едно. Оставам тук, нима имам друг избор?
Усмихнах се за сбогом на Травис и тръгнах на север по брега, размишлявайки за това как се живее двадесет и една години в постоянно самозалъгване.
Да приемеш подкуп и да се самозалъгваш, че е било само тлъст бакшиш. Плащали са за слабостта на Дорис Райнголд към зеленото сукно и са си повтаряли, че го правят от добро сърце.
Пет хиляди долара в хартиена чанта.
Веднъж след като са решили, че сумата е нищожна за един толкова богат човек, останалото е било лесно.
Гуен притежаваше особено излъчване — твърдост и ранимост едновременно. Говореше, отричаше, бореше се да измие от себе си мисълта за престъпно съучастие. Но инстинктът ми подсказваше, че в общи линии бе казала истината. Ако тя и Том бяха убийци, те не биха търпели през всичкото това време Дорис Райнголд да ги държи в ръцете си.
Карах по-бързо от обикновено. Преди да се усетя, прекосих Латиго Шорс и Ескондидо Бийч и се озовах в Райския залив, откъдето някой с червено „Ферари“ бе качил Карен на стоп.
Лоуел поискал да му изпратят „красивата сервитьорка“ да подреди масите и столовете вечерта преди празненството.
Ап — или някой лакей — я бе качил.
Малко тържество в тесен кръг преди голямото празненство.
Лоуел, Ап и Трафикънт? Дали продуцентът не бе носил мустаци през онова лято?
Нищо неприятно не се е случило в петъчната нощ, на следващата сутрин Карен е била в добро настроение. Но на следващия ден нещо се бе объркало.
„Да е някоя симпатична сервитьорка.“
Феликс Барнард не е бил Шерлок Холмс, но бе успял да научи достатъчно, за да му платят да мълчи. И за да заслужи края си в „Приключенски кът“.
Ап, седнал в кабинета си, ми говори за сделки.
Дали не си играеше с мен?
Бил е меценат на Лоуел. Достатъчно властен, за да му нарежда… Спомних си бурната му реакция на моето натрапничество, после безсърдечния, жесток начин, по който бе уволнил секретарката си.
Разтвори пред мен вратата на кабинета, щом узна защо съм при него.
Беше ме изслушал, за да прецени дали представлявам заплаха.
С охота разказваше за буйния и деспотичен нрав на Мелърс/Мълинс. Резюмето на сценария определено ми беше дадено за заблуда. Което не означаваше, че не е написано от Мелърс.
Ап, който със своя дългогодишен опит плетеше интриги и се издигаше в Холивуд.
Дали бе повярвал на моята история за биографията?