Проследих погледа й, докато изучаваше обстановката: очите й се плъзнаха по лавиците от бял бор, покриващи три от стените. В ъгъла вдясно отворена врата разкриваше част от баня. Другата врата, между прозорците, водеше навън. Беше зарезена. Очите на Луси се задържаха върху нея, после продължиха огледа.
Книги, купчини списания и вестници покриваха целия под. Върху куп броеве на „Ню Йоркър“ беше оставен поднос от ковано сребро, пълен с мръсни чинии: кори и трохи от хляб, засъхнали яйца, царевични бисквити, плуващи в мляко, което изглеждаше синкаво на оскъдната светлина. Празна подлога бе кацнала върху куп броеве на „Парижки обзори“. Върху нестабилно крепящи се купчини от периодични издания бяха оставени пакети от памперси за възрастни. Кашон до пелените бе напълнен с празни бутилки от уиски. Пирамидообразно подредени чаши „Дикси“ и стар телефонен апарат с шайба, чийто кабел се провираше като змия сред хаоса от купчини.
Треперенето сега премина в пръстите на Луси, а аз усещах как ставите им опират плътно в моите кокалчета. Нова не се виждаше, но усещах присъствието й като ледено въздушно течение.
Лоуел изстена и започна да мята глава ту на едната, ту на другата страна. Очите му бяха затворени.
Луси не помръдваше. После очите й отново се плъзнаха из стаята.
По мръсните прозорци.
Вратата в дъното.
Отново по дървената ламперия на стените.
Повторно в същата последователност. Този път погледът й се задържа върху вратата. Зениците й се разшириха.
Там беше спала в нощта на празненството. Стаята, от която беше излязла. Ходейки насън.
Ръката й трепереше толкова силно, че едва успявах да я държа.
Лоуел отвори очи и изненадващо приближи лице към нас.
В този момент ни виждаше за първи път.
Нададе гневно жаловит стон и се впусна в дългия изтощителен процес, чиято крайна цел бе да седне изправен в леглото.
Ругаейки, Лоуел бавно се приплъзваше нагоре и накрая успя да повдигне достатъчно торса си, за да се облегне на възглавниците. Гръдният му кош бе хлътнал, раменете му бяха костеливи и тесни. Елегантността на белия костюм и сламената шапка сега ми се струваше като отдавнашна шега. Последните два дни бяха свалили митологичния ореол от личността му. Беше рухнал напълно.
От скръб?
Луси го наблюдаваше така, както се наблюдава отблъскващо, но интересно насекомо, което се катери по стената.
Той се изсмя. Луси му обърна гръб и обви ръце около раменете си.
— Така — пресипнало каза той. Продължително прокашляне. Направи погнусена физиономия, събра устни и се изхрачи към ламперията. Не бе достатъчно силно и храчката падна на пода. Ухилен, повтори опита.
Луси не изглеждаше добре, но не помръдна.
Лоуел напрегнато се взираше в нея.
Пръстите му се забиха в чаршафите, когато поднови опитите си да се изправи. Извиваше глава напред и нагоре от усилието. Болката го принуди да се откаже.
— Сладко — забеляза той. — Много сладко.
— Кое е сладко? — попита Луси, стараейки се да звучи безгрижно.
— Ти. — Разсмя се с дълбок гърлен смях. Огледа я от главата до върха на пръстите. Без похотливост, с каквато оглеждаше Нова. Безучастен, точен поглед на дърводелец, който взема мярка за мебели. — Играеш ли тенис?
Луси поклати отрицателно глава.
— Това са крака на тенисистка. Виждам го дори през тези докерски панталони30. Играеш ли нещо?
Отново отрицателен отговор.
— Естествено, че не. Липсва ти желание за игра.
Разтърка очи и изпъна напред ръце с усмихнато изражение.
— Е, какво да ти предложа, малкото ми агънце? Алкохол? Перкодан? Демерол? Морфин? Ендорфини? Или ти се възнасяш единствено от нароченото за истина? Какви истории трябва да ти разкажа, за да ти помогна да излезеш от състоянието на мозъчен блокаж?
Луси запази мълчание.
— Не искаш приказки? Какво тогава?
Луси погледна към вратата в дъното.
Лоуел се опита да извика, но викът му остана безгласен и той заудря с ръце завивките.
— А, спектакълът! Дошла си да гледаш как пъшкам, моето малко змийско зъбче? Довлякла си на буксир инертното си мозъче, за да чуеш с ушите си трам-трам и да си представиш по-пълно мъченията ми?
30
Джинсите първоначално били носени като работно облекло от пристанищните работници. Впоследствие станали предпочитано облекло от младите хора и били превърнати в дизайнерски хит. — Б.пр.