— Как да се превърна в Бог само с шест лесни урока?
— Не, няма да е лесно. Ще ми сменяш памперсите, ще ми миеш подмишниците и ще пудриш бедрата ми. Ще ми носиш вестниците в устата си. Ще падаш на колене и едва тогава ще получаваш моето внимание. Ще научиш какво е добра книга и как да я различаваш от останалия боклук. Ще се научиш как да проституираш, за да постигаш целите си. Как да се отървеш от паразити като онази къдрава пиявица там, как най-накрая да спреш да се опияняваш от самосъжаление.
Поклати пръст.
— За един ден ще те науча на много повече, отколкото си научила за двадесет и шест години — на толкова ли беше? — във всички училища, пълни с всезнаещи поклатизадници, чиято цел сякаш е тотално закърняване на мозъците.
Наведе се напред и докосна ръката й. Пръстите му приличаха на рачешки щипки върху карирания плат на ръкава.
Луси не помръдна.
— Нямаш избор — тихо каза той. — Защото в момента си едно голямо нищо.
Луси изучаваше бледата му, деформирана от възрастта ръка.
После очите й се приковаха върху вратата зад него.
Дълго се взира в очите му.
— Нищо ли?
— В най-чист вид, ангелско кексче.
Главата й клюмна.
— Нищо — повтори Луси.
Той потупа ръката й.
Тя въздъхна и сякаш се смали.
Опасенията ми за нея се засилиха.
Лоуел се изкиска и прокара пръст от китката към ставите на пръстите й.
Луси потрепери, но не помръдна.
Той прокара лакомо език по устните си.
Приготвих се да я изведа от това място.
Лоуел проговори:
— Добре дошла в реалността. Ще се постараем престоят ти тук да бъде интересен.
Луси отново го изгледа втренчено.
— Нищо — каза тя.
Лоуел кимна, усмихна се и погали ръката й.
Луси му върна усмивката. Отстрани пръстите му от ръката си и се изправи.
Отиде до вратата в дъното и се опита да повдигне резето. То беше ръждясало и запъна, но тя го отмести.
Лоуел завъртя глава и тялото му се изви в усукана поза.
— Чист въздух ли? Не си прави труда. Насладата е заблуда, човек робува на сетивата си. Привиквай на миризмата на застояло.
— Ще изляза да се поразходя — безучастно каза тя, — татенце.
— За да размислиш? Не е нужно. Бездруго не си силна в тази област. Правиш си домашното и после можеш да играеш — внимателно слушай и аз ще те превърна в нещо, при това интересно. Ще издържиш.
— Звучи ми доста фаустовски34, тате.
В гласа й прозвуча непозната нотка — на злорадо задоволство.
Лоуел веднага го долови. Лицето му изгуби жизнеността си — скулите хлътнаха, кожата увисна.
— Седни!
Луси мълчаливо го гледаше.
— Седни!
Луси се усмихна и помаха с ръка.
— Довиждане, татенце. Беше много поучителна среща.
Отвори широко вратата.
Зеленина изпълни рамката й, а слънчевата светлина изненада неподготвени хората в стаята.
Лоуел замижа, докато Луси оглеждаше зеленината навън. Той се хвърли напред, опитвайки се да се хване за въображаема опора. Но долната половина на тялото му го приковаваше към леглото.
Засипа с ругатни Луси, Бога и дявола.
— Хубаво имение имаш, татенце. Но трябва да потърся някого навън.
Върху лицето на Лоуел се появи ужасеното изумление на прозрелия истината, сякаш бе видял смъртта. Направи нов опит да се оттласне и падна напред, заравяйки лице в завивките.
Проснат върху кушетката, с притиснато в завивките лице, раздвояваше усилията между необходимостта да диша и желанието да проследи с поглед Луси.
Очите му срещнаха моите.
Неговите бяха дълбоки като бездна, разширени от ужас.
Стрелнах с очи черния телефон и се поколебах дали да не изтръгна кабела. Но в сградата вероятно имаше и други телефони — защо да го подсещам, че можеше да използва апарата?
Когато излязох, го чух да вика Нова като отчаяно дете.
43.
Първоначално помислих, че Луси е навлязла в гората. Тогава чух стъпки откъм страничното крило на сградата.
„Отива към колата си. Това е добре.“
Когато я настигнах, тя сякаш не ме забеляза.
„Колко ли сеанса ще са необходими, за да разгадаем какво е преживяла току-що?“
34
Фауст — персонаж от драмата на немския писател Гьоте, продал душата си на дявола, за да придобие знание и власт. — Б.пр.