Адвокат на Къртис Ап бе по-възрастен мъж на име Макилхени, дебел, с очи на дебнеща змия и ушит по поръчка сив костюм, който му стоеше като подарен. Беше успял да издейства за Ап още да не облича затворнически дрехи. Въпреки белия кашмирен пуловер с V-образно деколте и черната швейцарска риза от памук, продуцентът изглеждаше уморен. Само няколко дни в затвора бяха заличили изцяло трупания с години по плажовете на Малибу слънчев загар.
Лия бе вътре с тях заедно със своя шеф — навъсения окръжен прокурор Стан Блейкхарт.
Макилхени изсумтя, а Ап взе лист хартия и започна да чете:
— Казвам се Къртис Роджър Ап и ще предложа на вниманието на протокола официално изявление, подготвено от самия мен — напълно доброволно и без да ми е оказван натиск — под ръководството на моя адвокат Ландис Джей Макилхени, ескуайър, от юридическата кантора „Макилхени, Белоуз, Кавил, Шриър“. Мистър Макилхени присъства тук за морална подкрепа, каквато е необходима в трудни за мен моменти, както сегашния.
Прокашля се, за да прочисти гърлото си, пофлиртува за кратко време с камерата. За миг си помислих, че сега ще повика гримьорката.
Но продължи:
— Аз не съм и никога не съм бил убиец. Възгледите ми не споделят оправдаването на тежък акт, какъвто е убийството. Но разполагам с информация, с която съм се сдобил, без да пристъпвам законите на страната, и която, ако бъде интерпретирана компетентно, би могла да доведе до повдигането на съдебно разследване срещу друго лице или лица за нарушаване на наказателните закони на щата Калифорния — по точка 187, за предумишлено убийство от първа степен, т.е. при утежняващи вината обстоятелства. Готов съм да предоставя сведения в замяна на проява на разбиране към настоящото ми положение, включително незабавно освобождаване от затвора, и срещу отмяна на повдигнатите към мен обвинения, както и на евентуални бъдещи обвинения.
Сгъна листа.
Вдигна поглед.
Блейкхарт се обърна към Макилхени:
— Добре, записано е в протокола, сега да поговорим за действителността.
— Разбира се — отвърна Макилхени. Гласът му беше дрезгав като на пресипнал булдог, а веждите му непрекъснато танцуваха, докато говореше. — Факт е, че мистър Ап е изтъкнат член на деловите среди и не съществува разумна причина да го затваряме…
— Но съществува опасност да отлети от града, Ланд. Бил е задържан при опит да се качи на хеликоптер, който е щял да го откара до чартърен терминал, откъдето да вземе самолет за…
— Тц-тц-тц — много тихичко зацъка с език Макилхени. — За времето, за което говорим, мистър Ап не е знаел за никакво съдебно разследване. Сигурен съм, не твърдиш, че без да знае това, той не е имал право на свободно движение, както всеки друг гражданин на Съединените щати.
— При парите, с които разполага, съществува риск да напусне страната, Ланд.
Макилхени потупа своето пъпешовожълто сако.
— Следователно твърдиш, че богатството на мистър Ап е основание за дискриминиращо отношение към него.
— Твърдя, че съществува реален риск да напусне страната, Ланд. — Лицето на Блейкхарт бе кръгло и намръщено, отчасти скрито в сянка.
— Добре — безгрижно се съгласи Макилхени, — ние ще се обърнем към подходящите инстанции по този въпрос.
— Ваша воля.
Макилхени се обърна към Лия:
— Здравейте, млада госпожице. UCLA36, в класа на… преди около пет години, нали?
— Шест.
— Четях лекции на вашия курс. Валидност и приемственост на уликите. Вие седяхте точно отпред, носехте сини джинси.
Лия се усмихна.
— Впечатлени сме от етюда на паметливия преподавател, Ланд — каза Блейкхарт. — А сега клиентът ти ще увърта ли, или ще говори направо?
— Тц-тц. Клиентът ми би искал да прочете предварително изготвено изявление.
— И няма да отговаря на въпроси?
— Не в настоящия момент.
— Това не е много отзивчиво от негова страна.
— Това е реалността.
Блейкхарт погледна Лия. Помежду им не премина нищо видимо. После каза:
— Четете на свой риск.
— Освобождаване под гаранция.
— Специални условия в затвора „Ломпок“.
— Но все пак е затвор.
— Не, провинциален кънтри клуб.
— Не — възрази Макилхени. — Клиентът ми вече членува в кънтри клуб. Може да направи разликата.