И много други статии в същия дух, с едно изключение. Възпитаник на Колумбийския университет на име Дентън Мелърс в рецензия, отпечатана в „Манхатънски книжен обзор“, възхваляваше стихосбирката като „пулсиращ лиричен звук, наситен с мрачна притегателност“.
Доколкото можех да преценя, Лоуел не бе реагирал на дебата, поне не публично. Бележка под линия в броя на „Книгоиздателски журнал“ от 24 януари отбелязваше, че продажбите на книгата са „значително по-ниски от очакваните“. Аналогични публикации се появяваха и в други периодични издания, изпълнени с разсъждения за упадъка на съвременната поезия и с анализи на проблема къде всъщност бе сгрешил мистър М. Беярд Лоуел.
През март „Манхатънски книжен обзор“ съобщаваше, че според слуховете Лоуел е напуснал страната в неизвестна посока. През юни възторжен британски таблоид известяваше за присъствието му в малко селце в Котсуолдс.
„След като се уверихме, че човекът с вълнен пуловер и каскет, който се провираше между овцете, наистина е най-ухажваният в миналото американски автор, направихме опит да се срещнем с него, но бяхме връхлетени от две доста недружелюбни шотландски овчарки, които не проявиха никакъв интерес към нашите акредитивни карти и микрофони. Впечатлени от техните аргументи, изразени главно посредством оголване на зъби и заплашително ръмжене, побързахме да се отдалечим. Питаме се какво ли е станало с някогашната типично американска ненаситност за внимание, така присъща на мистър Лоуел? О, нетрайна слава!“
Следваха многобройни публикации на чуждестранната преса от същото лято: Италия, Гърция, Мароко, Япония. През септември „Лос Анджелис Таймс“ съобщаваше, че носителят на наградата „Пулицър“ М. Беярд Лоуел възнамерява да се установи в Южна Калифорния и ще публикува свои есета в литературното приложение „Книжен обзор“ на вестника. През декември в рубриката „Нова собственост“ на приложението за недвижими имоти на „Таймс“ се съобщаваше, че Лоуел току-що е сключил договор за покупка на двадесет и пет декара в каньона Топанга.
„Според осведомени източници става въпрос за изоставен къмпинг в гъсто обрасла гориста местност, който се нуждае от сериозни ремонтни работи. Последно използван като нудистко селище, той е отдалечен от оживените пътища и напълно подхожда на новия селинджъровски8 стил, към който се придържа Лоуел. А може би писателят художник се премества на запад заради климата.“
Месец май: Лоуел присъства на благотворителна среща със свои почитатели — затворници, заедно с „плеяда звезди“ в дома на филмовия продуцент Къртис Ап в Малибу. Още два светски приема в западната част на страната през април — съответно в Бевърли Хилс и в Пасифик Палисейдс. Лоуел, с новооформена брада и джинсова риза, бил забелязан да разговаря с партньорка. Когато репортерът се приближил към тях, той просто се отдалечил.
През юни произнесъл важна реч по време на благотворителна разпродажба на книги, на която обявил създаването на убежище за художници и писатели в закупените от него земи в Топанга.
„Това ще бъде неприкосновена територия и ще се нарича «Убежище». Празно платно, върху което надареният човек ще бъде свободен да се бори, да рисува заврънкулки, да излива бои, да плеска цапаници, да бъде странен, да се отклонява от общоприетото, да се валя в праха и да върши всичко, посредством което да открие самоличността си чрез своето призвание. Изкуството пробива завесата на баналността само когато сетивата са максимално освободени. Посветените знаят, че истинските наслади се достигат само чрез чувство и вдъхновение.“
Публикация в септемврийското приложение за култура и развлечения на „Ел Ей Таймс“ съобщаваше, че филмовият продуцент Къртис Ап е направил дарение, което ще се използва за изграждането на леглова база в „Убежище“. Архитектът — нашумял двадесет и четири годишен американец от японски произход на име Клод Хирошима, чийто последен проект бил модернизиране на интериора в тоалетните на някакъв хотел в Мадрид.
„В «Убежище» — заявяваше той — ще се стремя да се придържам към духа на съществуващите дадености на ландшафта, като подбера материали, осигуряващи синтез с доминиращата психична и физическа геометрия. Вече има няколко решени изцяло в дърво постройки и желанието ми е новите да не контрастират с тях.“
8
Селинджър — американски писател, известен с напълно уединения си начин на живот. Автор на „Спасителят в ръжта“, на многобройни разкази и повести. — Б.пр.