9.
Отпусна се назад и заспа. Измина близо минута, преди мониторите да се успокоят.
Изчаках малко, после излязох да потърся кафе. Мъж в дъното на коридора ме спря.
— Извинете, вие ли сте нейният лекар?
Изглеждаше около тридесетгодишен. Метър и шестдесет, широки рамене, набит, с кръгло лице, светлокафява коса, тен на редовен посетител на игрищата за голф и големи кафяви очи. Синият блейзър бе с кашмирени нишки, ризата в бургундскочервено му стоеше свободно. Бежовите ленени панталони падаха в съвършена дъга над тъмночервени кожени обувки.
— Аз съм доктор Делауер, нейният психолог.
— О, добре. — Протегна ръка. — Кен Лоуел. Неин брат.
Раздвижване в коридора за миг разсея и двама ни. Санитар буташе слаб възрастен мъж с восъчнобледа кожа в инвалидна количка. Изпод болничната пижама капеше кръв, която оставяше алена зигзагообразна следа по сивия линолеум. Погледът му бе празен, устата — отворена. Единствено треперещите крайници показваха, че е жив.
Кен Лоуел проследи с поглед движението на инвалидната количка.
Никой не се появи да почисти кръвта.
Обърна се отново към мен — беше пребледнял. С изисканото си облекло приличаше на турист, случайно попаднал в бордей.
— Доктор Делауер — повтори той. — Питаше за вас. Мислех, че е изпаднала в състояние на делириум и по някаква причина желае да отиде в Делауер11. — Поклати глава. — Как е тя?
— Възстановява се физически. Вие ли я доведохте?
Кимна.
— Правила ли го е преди?
— Не, доколкото знам.
Извади копринена кърпичка в бургундскочервено от горния джоб на сакото си и попи потта от челото.
— Какво ще стане с нея сега?
— Ще я задържат тук поне три дни, а след това психиатрите на болницата ще решат какво да е лечението.
— Може да бъде задължена да се подложи на лечението пряко волята си, така ли?
— Ако психиатърката — доктор Ембри, счита, че все още се намира в опасност, може да се обърне към съда и поиска удължаване на медицинското наблюдение. Но това се случва рядко, освен ако пациентът не повтори опита за самоубийство, докато е в болницата, или пък е в състояние на тежък нервен срив.
— Какво я е довело до това, докторе? Беше ли подчертано депресирана?
— Съжалявам, но не мога да обсъждам подобни обстоятелства с вас — въпрос на професионална етика.
— Да, естествено. Извинете. Просто не зная много за нея. На практика с нея дори не се познаваме. Не съм я виждал от двадесет години.
— Как така вие я доведохте в болницата?
— Чиста случайност. Страшничко е. Търсех Елфи, моя полубрат Питър. Имахме уговорка да вечеряме в един хотел в седем часа и той не дойде. Това ме разтревожи. Не мислех, че би пропуснал срещата. Затова изчаках малко, после се качих в колата и отидох до апартамента му в Студио Сити. Там нямаше никой. Беше споделял колко близки са с Луси, затова реших да го потърся при нея. Минаваше десет, когато стигнах там, и вероятно нямаше да се кача до апартамента, ако прозорците не светеха — пердетата бяха полуспуснати. Когато приближих до вратата, стори ми се, че усещам миризмата на газ. Почуках, не получих отговор, погледнах през прозореца и я видях коленичила на пода в кухнята. Почуках силно по стъклото на прозореца, но тя не помръдна, затова насилих вратата и издърпах главата й от фурната. Имаше пулс и дишаше, но състоянието й беше ужасно. Позвъних на 911. Измина много време, преди да успея да се свържа. Докато чаках парамедиците да пристигнат, потърсих телефонните номера на болници в указателя и попаднах на адреса на това място. Тъй като спасителният екип не пристигаше, казах си „зарежи ги“ и сам я докарах тук.
Прибра кърпичката обратно в предния джоб на сакото и поклати глава.
— От Сан Франциско ли сте?
— Как разбрахте?
— Луси ми каза.
— Говорила е за мен?
— Обсъждахме семейната история.
— Аха. Всъщност аз съм от Пало Алто, но прекарвам доста време в Ел Ей по работа: сделки с недвижима собственост, предимно ипотекирани имоти на банкрутирали компании. Предвид сегашната икономическа ситуация напоследък идвах тук по-често от обикновено и у мен се породи желанието да се свържа с Елфи и Луси: считах за нередно, че никога не сме правили дори опит да се съберем. Името на Луси не фигурираше в телефонния указател, но Елфи беше там, затова му телефонирах преди няколко седмици. Беше шокиран, че му се обаждам, получи се много неловка ситуация. Но разговаряхме още няколко пъти и накрая прие поканата ми за вечеря.